Мария се тръшна на стола до мен раздувайки ноздрите си в посока на Павел, разтресе рамото ми и бурно започна яростна тирада по повод неговата безтактност.
Причина за нейното озлобление беше наша снимка от преди трийсет години на която и тримата бяхме ослепително щастливи и отчаяно млади.
Погледнах снимката и разбрах. И яроста на Мария, и прямодушието на Павел и осъзнаването за това, че младостта си е отишла, без дори да се сбогува.
Издърпах историческата снимка от пръстите на Павел и храбро се обърнах към огледалото. От начало погледнах отражението си в него, а после сравних със снимката и с усилие замаскирах надигналият се вътрешен ужас ( чак стомаха ми затрепери) и оптимистично се усмихнах.
- Нищо, - намигнах на отражението си, - Походи млада, сега и стара ще походиш.
.
На другата сутрин, рано –рано, в къщи дотича Мария и извади от джоба си лист, изразително окапан със сълзи.Бегло се осведомих със съдържанието на написаното върху листа и извадих моят лист, също отбелязан от сълзи.
- Колко симптома имаш ? – едва чуто промълви Мария и съвсем без глас уточни : - Симптоми на старостта...
- Това е по- страшно от симптоми, - зарадвах приятелката си , - защото това са изредени усложнения, и те...
-Вече блъскат по нашата врата, - оповести присъдата си Мария.
И зарева...
И двете ни съчинения имаха заглавия.
Заглавието на Мария гласеше” Признаците на моята старост” и стреляше в упор без да оставя надежда за нищо на света ; моят опус беше озаглавен не толкова категорично :” Комплекс от неизбежните усложнения на старостта”, - и беше психологически закръглен, защото думата неизбежни бях дебело зачеркнала.
Но все пак беше страшно. И обидно. И много болезнено..
И сега, докато пиша мравки пълзят по гърба ми. И тъгата, и страхът пред бъдещето, и оскърбената неувереност в себе си, и прочието ужаси - всичко това с Мария опитахме, но в крайна сметка успяхме да се избавим..
Имахме късмет, защото с бедата си попаднахме там, където ни беше нужно. Сега всичко е наред. И външно, и въобще – обожаваме всички огледала и сами на себе си завиждаме. А тогава...
Вижте, какво бяхме написали:
Списък 1 (На Мария, дума по дума ):
Жълто- сив цвят на лицето
Порасна ми носа ( станал е по дълъг и по-широк)
Веждите ми са се смъкнали към очите и висят
Очите ми забележимо са станали по-малки и цветът им е избледнял
Имам кокоши лапи около очите
Горните клепачи са увиснали
Назо-лабиалните гънки са като релси от носа към устните!
Къде се дянаха устните ми? Къде е моята сочна уста?!!
Линията на устата е като подкова...за щастие..сигурно
Върху шията ми има още една двойка релси...по сдъвканата кожа.. ще ида да се застрелям..
А кръговете! А торбичките под очите!
И тези бразди по челото...
И килограми навсякъде...
Решение:
1.?
2.?
3.?
Списък 2 (моят):
Низка самооценка на фона на чувството за непълноценност
Понижен жизнен тонус
Мнителност
Смяна на настроението
Раздразнителност
Ревливост
Хипохондрия
Хронична умора
Низка работоспособност
Професионална девалвация
Депресия (в противоположно проявление - агресивност)
Разпокъсана памет
Воюваща консервативност (като проявление на неспособността за приемане на всякакви нови неща)
Соматично обезпечаване на гореизложените фактори на заболяването
Стремително физиологично стареене.
Ще повторя: беше много страшно да се видиш с така нареченият несапунисан поглед.
Уважаема, Вълшебнице, надявам се, че този списък с промени ще ти помогне да се решиш на нещо повече от това, което си свикнала да правиш ...
Бъди здрава и красива!
Няма коментари:
Публикуване на коментар