Детето тича по пътечката, вижда се, че неотдавна се е научило да ходи и тренира. Ето, че се спъва и пада.След няколко секунди оклността се озвучава от рев. До него притичва майка му, говорят си нещо и ревът утихва. А какво би било ако не беше дошла?
Интересна картина.Учените казват, че всяко бебе от раждането си притежава навикът за самоутешаване: за да не се изтощи в истериката си, в организма сработва защитен механизъм и то се успокоява.Обаче родителите често мислят, че детето може да бъде утешено само с внимание, подкрепа или заплаха («веднага млъкни!»). Така този навик с времео се атрофира и както всичко ненужно от такова дете пораства голям човек, който не търси утешение вътре в себе си, а отвън. Подслаждаме тъгите си със шепи сладки неща, убиваме времето си с ходене по магазините, завъждаме токсични отношения, в които при всяка трудност търсим подкрепа в партньора си убивайки по този начин свободата и любовта. Правим всичко само за да не бъдем сами и да не се срещнем със страшната пустота, осъзнаването на смъртта.
Самоутешението е най-важният навик, който е нужно да се развива в детето и във възрастният. Ако се разпознавате в портрета по-горе, означава, че не ви стига способността да се самоутешите.А това се прави лесно!
Когато искаме подкрепа ние искаме помощ и утеха, но ние можем да го направим сами, при това по същият начин по който го искаме от някой отвън. Примерно, можеш да се самоизслушаш, дори можеш и сама със себе си да поговориш на глас. Да се прегърнеш (това само ти изглежда неудобно). Да се погледнеш в очите и да си кажеш любовни думи (всяко огледало ще ти помгне за това).
Просто е, нали? Опитай се да го направиш. И пред теб ще застане броня от ум и его, подкрепена с доводи в полза на онова защо не можеш сама да се утешиш. И си мислиш, че това не работи, че ти е нужен друг човек, че имаш такива преживявания в които никой не може да те утеши. Но ти можеш. И да се самоутешиш също. Никой друг, освен нас самите за това не е нужен.
Другият човек е само временна тапа в раненото тяло. И ако онзи другият си отиде или промени отношението си, то раната още повече ще се отвори и енергията ни ще изтече.
ПП. Практики за самоутешение има предостатъчно. Но тъй като аз съм мързелива, не практикувам, а просто усещам в себе си хармоничното присъствие на Силата, Умът и Любовта.....:))
Желая ти го от сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар