Писмо от съпругата на средновековен Рокфелер

 (  Искам да знам с кого спиш ...  )

Писмото на    Маргарита до съпругът и    Франческо Датини е написано през септември    1402 година и предизвика в мен буря от чувства, за това реших да запозная и вас с него.
Това е писмо на жена, обичаща мъжа си не за богатството и положението му в обществото , а за нещо много по – ценно.
Прочетете и се възхитете! 

 Писмото  може да се види  в дворецът Датини в тосканския  град Прато.

                                    

       

Франческо Датини - е бил най- забележителният човек в града. Заради богатството  и    банкерските му  умения е   наречен „средновековен Рокфелер”.  

На един от най- красивите площади в историческата част на града, жителите са поставили паметник в негова чест.

 Във връзка със спецификата на дейноста си, Датини отсъствал често  и за дълго от дома си. Жена му  поела върху себе си задълженията свързани с работата в Плато. За да се отчита за състоянието на нещата, Маргарита се научила да чете и пише. Фактически за живота на това семейство, историците научават от писмата им един към друг.
Бог не   им  дал деца, въпреки усилията на лекарите.   Маргарита приела и възпитала извънбрачната дъщеря на   Франческо - Джиневра, родена от прислужница .

   Фигурите на Франческо и Маргарита в една от залите на двореца

 Как Маргарита и Франческо са се отнасяли един към друг може да разберем от няколкото реда  от писмото на    Маргарита, които споделям с вас.

 "Ако ви  кажа нещо неприятно,  ви  моля да ме извините : моята голяма любов ми позволява да кажа това. 
С това ми е тежко да живея, за това живея в депресия, без да се чувствам спокойна така както бих искала.
Аз забелязвам, че във всяко писмо се надсмиваш над мен, но това ми харесва. 
Аз чувствам тежестта на преживяванията ти и от това вътрешно израствам: не мога да свикна с тях. 
Ако знаехме, колко време ни е дадено на този свят и ако мислехме за смъртта, то не бихме се безпокоили за дреболии. 
Бих искала да зная, сам ли спиш или не, на мен ми е важно да зная кой спи с теб. 
Не се безпокой за дома ни: за него ще се погрижа аз и всичко ще бъде наред. 
Наслаждавай се и прекарвай добре времето си за душата и тялото си, защото на оня свят със себе си  няма да вземем нищо.   
 Доброто и злото, което има на този свят, ние правим сами.”  

Колко ли  трябва да обичаш, за да напишеш такива редове, в които няма ревност, а само грижа за това добре ли се чувства, докато са разделени. Често ли срещаме сега подобни отношения?!