Неотдавна една компания , която произвежда козметични средства за зрели жени проведе анкета и става ясно, че след 50-те те започват да се чувстват като " невидими": когато влизат в стаята мъжете вече не им обръщат внимание. Резултатът е депресия, така са отговорили две трети от разпитаните. Половината са казали, че от това са изгубили увереността в себе си. Те обвиняват в това посивялата си коса, необходимостта да носят очила и отсъстващите подходящи по размер стилни дрехи в магазините.
Каква глупост. Ако за да бъдем уверени в себе си ни е нужно след нас да подсвиркват пътните работници,то нашият проблем е не възрастта, а нещо друго.
Самата аз съм гореща привърженичка на анти-възрастовото движение.Стареенето е част от живота и трябва да го приемаме с всичките му атрибути ( или както казва мъжа ми," имаш ли друга алтернатива"?). Искам да се чувствам здрава и пълна със сили и искам работата ми да бъде ценена. Ако влизам в стая и никой не ме "забелязва" по - скоро аз няма да забележа това.:)
Моята гледна точка споделя и актрисата Камерън Диаз, която също остарява и също се чувства невидима. Наскоро, обсъждайки с Опра своят бетселър"Книга за тялото"(The Body Book), Диаз каза: «Ненавиждам когато в рекламите казват „антивъзрастна“ сякаш ние сме виновни за това, че не сме успели завинаги да останем двайсет годишни. Извинете, но не се получи. Не можах да победя законите на природата».
Във всеки етап от живота ми има различни хора, които искайки да ми направят нещо приятно, са казвали: ти изглеждаш по-млада от възрастта си. Когато ми казват, че изглеждам по-млада от годините си това не е комплимент, а замскиран шамар.
В действителност те мислят, че да изглеждаш на годините си е лошо.
Ние живеем в културна среда в която красотата се асоциира изключително с младостта. Нима зрялата жена не може да бъде красива дори и на 65? Нима вътрешният и свят става по-беден ако изглежда на 65, нима думите и от това струват по-малко?
Според мен е нужно да сменим образа на мислите си. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар