Така и не се научих да забравям онези с които съм била духовно близка и особено онези, които ми подариха искри от радост, светлина от нежност, топлина в думите, бисери от мъдрост.

Понякога сутрин, когато отворя очи отчетливо си представям лицата на скъпите за мен хора.Всеки е уникален, неповторим, прекрасен със своите особености, характер, свят.

Не е възможно да кажеш хоооооп!!! и да забравиш,... зачеркнеш...да изгубиш в паметта си човека...или поне да се престориш, че той повече не съществува.

Навярно на някой това му се отдава, но аз просто говоря за себе си.

 Липсват ми онези дреболии, които са ми били достъпни именно с онези хора, които са се оказали за мен извън зоната на достъп в този живот. Именно дребните неща характеризират всеки човек, защото най-ярко оголват самата му същност.С някой това беше прочетена книга обсъждането на която заемаше месеци, ляха се литри чай, препрочиташе се всяка страница, премерваха се фразите, разпространяваха се сюжети; с някой това беше изгрев не посрещнат в реалността, но докоснал душата; с някой букети и венци от есенни листа; с някой смешни снимки, до такава степен глупави и по детски непосредствени, че не са за показване в прилично общество ; с някой намокрени от сълзи кърпички; с някой усещане на границите; с някой неудържима нежност; с някой укори на съвестта и преглед на сърцето; с някой велико осъзнаване на безценното детство и желание да го запазиш около себе си и в себе си с всички достъпни средства;

Лудост ли е това? За мен, не...въпреки, че разбирам , че нищо не мога да променя както и два пъти да вляза в една и съща вода, както и да премина зад границата на земното битие.

А ако можех да забравя? Да ги пусна от себе си завинаги? Да кажа: " Всички са свободни! На всички, благодаря!".И край.. И да каня в живота си други..Навярно това няма да съм аз. И това не би бил моят свят..В моят свят остават завинаги онези, които поне веднъж са докоснали сърцето ми...

Sigur Rós - Valtari