Google+ Followers

неделя, 5 април 2015 г.

"Голата" истина за моето тяло


"Гола, стоях пред вратите на гардероба в лъчите на светлината. Подготвях се. Поех си дълбоко дъх и разположих огледалата така, че да се виждам цялата.

Настройвах се да "изтрия" от съзнанието си всички измислени представи за себе си. Отворих очи и внимателно погледнах тялото си. И сърцето ми осъзна истината: аз вече не съм млада. Аз съм възрастна жена и тялото ми разказва за всяка изживяна година.

Аз съм 59-годишна жена в отлично здраве и в добра физическа форма. Висока съм 175см, тежа 62кг. Нося шести номер дрехи и гърдите ми все още не висят до пъпа. В действителност те все още се борят за мястото си нагоре, в сутиена с чашка № В. Бедрата ми не са кадифени и на дупето ми има трапчинки. Кожата на раменете ми не е вече толкова стегната и има пигментни петна. Талията ми не е опната, а закръгленоста на корема ми свидетелства за цезаровото сечение което открадна плоския му вид, но пък ме дари със син.

За какво ми беше това жестоко изследване на себе си? Имах нужда да възместя щетата коята ми беше нанесена. Имах нужда отново да опозная всеки сантиметър от моето неидеално тяло - тялото, което нарекоха "твърде сбръчкано". Това направи един мъж.Казваше се Дейв и беше на 55 години.

Запознахме се в сайт за запознанства. Дейв беше истински джентълмен, интересен и ярък. Държеше ме за ръката и ме придружаваше в дългите велосипедни разходки. Беше изпътувал много километри за да стигне до вратата ми. Готвеше храна за нас двамата и рошеше козината на кучето ми и то беше щастливо. Поисках да опозная този човек напълно. И ние запланувахме съвместен уикенд. Тогава нещата станаха объркващи, неизречени и просто не съвсем така. Лягахме си да спим като двойка - заедно, съблечени. Целувахме се и заспивахме в прегръдките си.Но всеки път когато се опитвах да стигнем до по - голяма интимност нещо го спираше.

В понеделник вечерта попитах по телефона човека който три нощи поред споделяше с мен леглото защо не правихме любов. «Тялото ти е прекалено сбръчкано, - каза той, без пауза. -... "Аз съм се развалил през годините прекарани с млади жени.Ти просто не ме възбуждаш Влюбен съм в енергията и смехът ти Харесва ми умът и сърцето ти Но не и тялото ти»

Бях изумена. Болката дойде по-късно.Попитах го бавно и внимателно било ли му е неприятно да гледа тялото ми.Той отвърна - да. Каза, че просто е извърнал глава в онзи момент, а когато изгасихме осветлението си представил, че тялото ми е по - младо. Че аз съм по - млада. Беше ми трудно да дишам докато се опитвах да "предъвча" тази информация. Лицето ми смутено пламна докато си спомнях собствената голота редом с него.

Поговорихме известно време и от разговорът ми се зави свят. Той ми говореше за специални чорапи и дрехи които биха "скрили" годините ми. Безгрижно ми каза, че обича «малки черни рокли» и обувки с каишки. Каза, че косите ми не са дълги и копринени, както му харесва, но са напълно прилични защото «изглеждат готино». Докато го слушах се усещах като счупена кукла Барби. Но той изобщо не усещаше порочността на думите си. Той ме разглеждаше като обект който може да бъде облечен, сресан и разположен според неговите представи за идеална жена.

Обясни ми, че сега, когато вече зная всичко бихме могли да прекараме отлично времето си в спалнята. Казах му - не. Аз не бих се крила от собственото си тяло. Не бих носила дрехи правещи формите ми «по - сносни». Не бих се събличала на тъмно. Не бих се "смалявала" заради него или някой друг. Моето тяло е прекрасно и върви заедно с ума и сърцето ми.

Когато казах на Дейв, че не искам повече да го виждам и чувам, той се смути и каза, че правя от мухата слон. Той просто скимтеше заради това, че съм раздухала миниатюрна част от нашите отношения до невероятни размери. А на мен дори не ми се искаше да обяснявам каква болка ми причини. Когато затворих слушалката усещах болезнена жалост към този човек.

Именно след този разговор отидох в спалнята и съблякох дрехите си.

И когато смело и ясно се погледнах в огледалото осъзнах всеки сантиметър от тялото си с любов и гордост. Това тяло - съм аз. То пази душата и сърцето ми. Всяка бръчка, всяко несъвършенство бяха знаци от преживените дни. Със сълзи на очи се прегърнах. Благодарих на Бога за подареното ми тяло и живот. И благодарих на тъжният човек на име Дейв за това, че ми напомни колко скъпоценни са тези дарове ".

Автор - Робин Korth


Няма коментари:

Публикуване на коментар