Google+ Followers

неделя, 4 януари 2015 г.

Честита Нова Година! Честито Ново Щастие!



Всички хора наоколо по негласен договор казват един на друг тези думи. Те прелитат в прозореца ми, скърцат по пода, дори вечерите все още ухаят на тях.Затворих вратата, спуснах щорите. Не искам. Не искам ново щастие, искам да си оставя старото, опърпано за година, с отчупено парченце, но все пак...Вече съм свикнала с него, сродих се даже, топло и уютно ми е в него. И нека моето щастие да не е най – блестящото, не най – великолепното, но то ми е много нужно – именно на мен. И именно такова: смешно, чипоносо и с топли  краища. И нека то да е тихо, понякога – строго, с остри колена и парченце ехидство, за това пък може да се смее така, че аз оживявам. 

Така и посрещам новата година, скрита в ласкавият полумрак на умиротворена нежност, вдишвайки старичкото си щастие, което няма да сменя на никакво друго. Но на тези, които  действително това е нужно, ще повторя  усмихвайки се на нещо свое:  


- Честита Нова година! Честито Ново Щастие!   

Няма коментари:

Публикуване на коментар