Всички
хора наоколо по негласен договор казват един на друг тези думи. Те прелитат в
прозореца ми, скърцат по пода, дори вечерите все още ухаят на тях.Затворих
вратата, спуснах щорите. Не искам. Не искам ново щастие, искам да си оставя
старото, опърпано за година, с отчупено парченце, но все пак...Вече съм
свикнала с него, сродих се даже, топло и уютно ми е в него. И нека моето щастие
да не е най – блестящото, не най – великолепното, но то ми е много нужно – именно
на мен. И именно такова: смешно, чипоносо и с топли краища. И нека то да е тихо, понякога –
строго, с остри колена и парченце ехидство, за това пък може да се смее така,
че аз оживявам.
Така и посрещам новата година, скрита в ласкавият полумрак на умиротворена нежност, вдишвайки старичкото си щастие, което няма да сменя на никакво друго. Но на тези, които действително това е нужно, ще повторя усмихвайки се на нещо свое:
- Честита Нова година! Честито Ново Щастие!
Няма коментари:
Публикуване на коментар