Знаете ли в какво е слабостта на жените. Не е в баналното разбиране за нас като за слабия пол. Нашата слабост е в противоречието. Живеем в епохата на самоопределението. И докато вършим тази вътрешна работа ние сме уязвими.
Тези, които отдавна знаят кои са живеят много по-лесно. Всичко им е ясно, разделено на черно и бяло, лесно им е да избират приятели, да оценяват събития, лесно им е да не се заблуждават.
Дори и самият празник, който се е появил като символ на еманципацията, утвърждаващ равните права на жените излизащи от сенките сега загуби този смисъл и се чества като празник на пролетта и красотата, празник на женската слабост. И това е противоречие.
Всяка жена живее на кръстопътя на най-малко три вектора. Алтернативно бърза в различни посоки с което се обърква и подвежда другите:
- Аз сама: уча, печеля, вземам самостоятелни решения, стремя се към свобода, правя кариера, не искам разрешение, стремя се да оставя своя отпечатък, разчитам на развитие и отговорност.
- Аз съм принцеса: чакам защита, искам силен мъж,който да ме носи на ръце, да ме издържа и да решава вместо мен, да цени само позитивното в мен, да ми посвети живота си, разчитам на сексуалността и женското си очарование.
- Аз съм никоя: съмнявам се, че имам право да искам, не намирам достатъчна подкрепа нито от принцеси, нито от независими, не се радвам на собствените си постижения, не знам как да благодаря за помощ, помня, че съм била никоя от векове, преживявам вътрешен конфликт.
И в този шизофреничен коктейл ние продължаваме да живеем. И за един ден трябва внезапно да стана беззащитна и малко глупава, въпреки че мога да си купя цветя сама и през другите дни и въобще всичко мога. Мъжете в такава ситуация обикновено губят умовете си и просто се опитват да преминат през минното поле без жертви.
Бих искала всяка от нас и дори всеки от нас да усети тези вектори и да се движи свободно от роля към роля.И да се съмняваме,и сами да постигаме и да изискваме грижа.За да се възползваме от преимуществата на нашето противоречие, а не то да ни гнети.Няма нужда да избираме страна,нека изберем пластичността.
Жената не е приятел на човека. Тя е човек. И това е първото за което ние самите трябва да помним.
Няма коментари:
Публикуване на коментар