понеделник, 25 август 2014 г.

Разказ за това колко е опасно да забравиш за себе си (тъжна история от живота)

 
Трябва да глезиш само този, който е достоен..Например, себе си :)


Мария се тръшна на стола до мен раздувайки ноздрите си в посока на Павел, разтресе рамото ми и бурно започна яростна тирада  по повод неговата безтактност.

Причина за нейното  озлобление  беше наша снимка от преди трийсет години на която  и тримата бяхме ослепително  щастливи и отчаяно млади.

Погледнах снимката и разбрах. И яроста на Мария, и прямодушието на Павел и осъзнаването за това, че младостта си е отишла, без дори да се сбогува.

Издърпах  историческата снимка от пръстите на Павел и храбро се обърнах към огледалото. От начало погледнах  отражението си в него, а после сравних със снимката и с усилие замаскирах надигналият се вътрешен ужас ( чак стомаха ми затрепери)  и оптимистично се усмихнах.

- Нищо, - намигнах на отражението си,   - Походи млада, сега и стара ще походиш.
.
На другата сутрин, рано –рано,  в къщи дотича Мария и извади от джоба си лист, изразително окапан със сълзи.Бегло се осведомих със съдържанието на написаното върху листа  и   извадих моят лист, също  отбелязан  от  сълзи.

- Колко симптома имаш ? – едва чуто промълви Мария и съвсем без глас уточни  : - Симптоми на старостта...

- Това е по- страшно от симптоми,  - зарадвах приятелката си , - защото това са  изредени усложнения, и те...

-Вече блъскат по нашата врата,   -  оповести присъдата си Мария.

И зарева...

И двете ни съчинения имаха заглавия.

Заглавието на Мария гласеше” Признаците на моята старост” и стреляше в упор без да оставя надежда за нищо на света ; моят опус беше озаглавен не толкова категорично :” Комплекс от неизбежните усложнения на старостта”, - и беше психологически закръглен, защото думата неизбежни бях дебело зачеркнала.

 Но все пак беше страшно. И обидно.  И много болезнено..

И сега, докато пиша мравки пълзят по гърба ми. И тъгата, и страхът  пред бъдещето, и оскърбената неувереност в себе си, и прочието ужаси -  всичко това с Мария опитахме, но  в крайна сметка успяхме да се избавим..
Имахме късмет, защото с бедата си попаднахме там, където ни беше нужно. Сега всичко е наред. И външно, и въобще – обожаваме всички огледала и сами на себе си завиждаме. А тогава...

Вижте, какво бяхме написали:

Списък 1 (На Мария, дума по дума ):

  Жълто- сив цвят на лицето
  Порасна ми носа ( станал е по дълъг и по-широк)
  Веждите ми са се смъкнали към очите и висят
 Очите ми забележимо са станали по-малки и цветът им е избледнял
  Имам кокоши лапи около очите
  Горните клепачи са увиснали
 Назо-лабиалните гънки са като релси от носа към устните!

Къде се дянаха устните ми? Къде е моята сочна уста?!!
 Линията на устата е като подкова...за щастие..сигурно 
Върху шията ми има още една двойка релси...по сдъвканата кожа..  ще ида да се застрелям..
 А кръговете! А торбичките под очите!
И тези бразди по челото...
И килограми навсякъде...
 Решение:
1.?
 2.?
 3.?

 Списък 2 (моят):

 Низка самооценка на фона на чувството за непълноценност
 Понижен   жизнен тонус
 Мнителност
 Смяна на настроението
 Раздразнителност
 Ревливост
 Хипохондрия
 Хронична умора
 Низка  работоспособност
 Професионална девалвация
 Депресия (в противоположно проявление - агресивност)
 Разпокъсана памет
 Воюваща   консервативност (като проявление на неспособността за приемане на всякакви нови неща)
 Соматично обезпечаване на гореизложените фактори на заболяването
 Стремително физиологично стареене.

 Ще повторя: беше много страшно да се видиш с така нареченият несапунисан поглед.

Уважаема, Вълшебнице, надявам се, че този списък с промени ще ти помогне да се решиш на нещо повече от това, което си свикнала да правиш ...

Бъди здрава и красива!




Няма коментари:

Публикуване на коментар