Google+ Followers

събота, 24 декември 2016 г.

Много за мен



Да, годината беше сложна. Много беше направено в опитите ми да преживея трудните времена. И в резултат на тези опити знам, че се имам за себе си. А това значи, че имам всичко за да постигна желаемото.
Сега ми е ясно, че състоянието на тялото и биографията ми са съвместен резултат от моите собствени усилия. При това с годините процента на влияние от моите действия се увеличава. Семейните сценарии, родителите и прочието истории са вплетени в покривката на живота, присвоени и обработени. Появи се дълбоко уважение към себе си. Пред мен е нов отрязък от пътя който сама избирам. А по –точно, няма какво да лукавя, пътя избира мен, а аз вече почти престанах да му се съпротивлявам.
Вчера прочетох фразата на Данаил Хломов за това, че човекът е границата на контакта между съзнанието и реалността. Бих казала, че тялото е аватар на душата, която се опитва да почуства света върху връхчетата на пръстите си. да проникне по-дълбоко в него, да го види и да го чуе. Приближаването на душата към света си е голяма работа . Чувствителността и честността са избор в резултат на който се случват различни истории. Всяка сутрин душата и съзнанието ми се намират в тялото на този човек. И аз живея.
За какво бих се молила в този ден? Моля се за вътрешната си цялостност. За онази цялостност която пронизва от глава до пети без да остави нито един забравен ъгъл. Моля се за възможността да приема и осъзная себе си без остатък и да започна да се движа по новому. И в танца, и в мислите и в отношенията. Моля се това състояние да ми се случва колкото се може по-често. .
Искам плътно и ясно да се срещам със света. Да чувствам неговите пукнатини, аромати,власинки и коренчета.И да обичам, да обичам по човешки. Да се обичам дотолкова, че да позволя и на още някой да ме обича. В пълен ръст, цялата, до капчица…
Благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар