«… Има такава музика след която искаш да действаш. Да Живееш. Да Обичаш. Ако това беше шедьовър…но не е, това е просто привлекателна мелодия, почти банална, но те кара да се спреш, да се огледаш наоколо, да почувстваш момента.И ти гледаш на живота така, както е нужно да правиш винаги – прекрасно. ..Разбираш ли? Даже минувачите се усмихват сякаш разбират радостта ми, виждат света през моите очи, благодарение на музиката”.
https://www.youtube.com/watch?v=04eBf4AsV4k
И има такива филми след които ти се иска да действаш. Да преразгледаш светоусещането си, възгледите си и да започнеш да водиш по-осъзнат живот. Имайки предвид увлеченията ми по темата за кармата, реинкарнацията и”вечният живот” на душата, филмът«Кафе дьо Фльор» ми се струва напълно логичен , защото за постъпките си рано или късно (в този или следващите животи) така или иначе трябва да платиш,защото в живота няма нищо случайно.
Вярвате ли в родствените души?
Вярвате ли във втората половинка?
А дали втората половинка е вашата родствена душа?
Всичко ли се случва по волята на небесата?
И на кого се пада решаващият избор?
«Кафе дьо Фльор» е филм със сложен и заплетен сюжет в който се преплитат не само съдбите на пръв поглед с нищо не свързани хора и в който безпощадно се къса и смесва самото повествование. Освен това, че Жаклин с Лоран и Керъл с Антуан са разделени с няколко десетилетия, историята на живота им също е нарязана на парчета…
Първа сюжетна линия — Жаклин и Лоран,майка и син.
Момчето е болно от синдрома на Даун, а майката е болна от любов към сина си. Тя го обича толкова безгранично доколкото това е възможно.За нея Лоран е единственият смисъл и щастие в живота. Тя вярва, че той е нормално дете и, че любовта и ще им помогне да преодолеят сложностите с които се сблъскват. На свой ред момчето също безгранично обича майка си .Те си имат своят затворен свят в който им е хубаво, щастливо и спокойно. Това е история за подвига на жената, която доброволно носи кръста си за отглеждането и възпитаването на болно дете.И заедно с това, това е историята на толкова огромна и сляпа майчина любов, която в определен момент става разрушаваща..
Каква е цената на безграничната любов??
Къде е онази граница, която превръща доброто в зло?
Къде е чертата през която когато минеш може да пречупиш и обречеш на страдания най-близкия си човек?
Понякога в опитите си да защитим любимия дори не забелязваме кога идва време да го защитим от самите нас…
Втора сюжетна линия — Керъл и Антуан с Роза, мъж и жена, с двадесет годишен брак и онази, която ги разделя.
Ако той е единственият когото си обичала през целия си живот, единственият чийто вкус на устните ти е известен, онзи с който невероятно си приличате и с който сте изживели 20 щастливи години, значи ли това, че действително сте предназначени един за друг? И как да постъпиш когато любовта изтича през пръстите? Как да пуснеш този възрастен мъж с лице на”малко момче” оставяйки го сам, а по-точно с жена която непременно”ще му донесе беда”?. Нима е възможно просто да позволиш да се разруши единствено съществуващия ти свят? Света, в който заедно сте били щастливи…
Вероятно е най-трудно да осъзнаеш коя е твоята истинска любов. Онази, която сякаш е твое отражение, която върви с теб по един и същи път и с която е щастливо и просто. Или другата, която толкова страстно и неудържимо те влече към себе си. Кой избор ще бъде грешен и на кого ще трябва да причиниш болка?
Няма да разказвам как са свързани тези две истории. Няма да кажа и на кого какъв избор предстои да направи и дали кръга ще бъде отворен. «Кафе дьо Фльор» е дълбок и философски филм, който поражда много вътрешни въпроси, отговорите на които предстои всеки да намери в собственото си сърце, защото на всеки е предначертано неговото и всеки в крайна сметка ще се окаже един на един със своя избор.
http://zamunda.net/banan?id=307285&comments=1#startcomments
Няма коментари:
Публикуване на коментар