Самотата е напълно търпима докато не настъпи Нова Година. Facebook е изпълнен със статуси на приятели с току-що купена елха и високи цени за две седмици в Тайланд (за двама, разбира се), телевизия изобщо не можеш да гледаш, там от година на година лети червен фургон с подаръци за щастливото семейство: млади родители, деца в плетени пуловери, прилично изглеждащи баби и дядовци и прилепваща песничка от която ти се иска да се удавиш.
По улицата сноват забързани в празничната суета хора, в магазините едва се разминаваш:красив мъж опакова на касата флакон с парфюм и по дифолт, но искрено съобщава:
«Честита Нова Година и ново щастие! »
А щастие няма.
Щастие няма. Има тъга. И чувство за безкрайна загуба, сякаш все още си малка и са забравили да те вземат на новогодишния празник за деца в кукления театър.
Всички твои приятели се радват, пишат поздравления, получават подаръци, а теб просто са те забравили. В прозорците на съседните домове ще светнат гирлянди. Иполит от традиционната новогодишна руска комедия "Честита баня" ревнувайки Надя отново ще се ядоса и ще влезе под душа с палтото. Той ще влезе, а ти - не. Ти дори нямаш кого да ревнуваш. Посред нощ ще избухнат фойерверки.Кучетата от страх ще почнат да лаят, а ти от същия този страх ще започнеш да плачеш.Защото си съвършено сама. Дори и да сте двама. Или си в компания от голямо количество хора. Но въпреки това си сама.
Преди години седях на стълбите на вила в гората в покрайнините на Боровец. От атрибутите на празника имах кутия цигари и бутилка вино. Бях изключила телефона. Но да изключа собствените си чувства не ми се получаваше. Посрещах Нова Година в самота и отчаяно се самосъжалявах. Мина старец и седна до мен.Запали цигара. За секунда си помислих, че би било чудо ако този човек с лице на Джоко Росич ми каже нещо такова, което завинаги да промени живота ми. Всъщност, като цяло, ми каза:
— Защо плачете?
— Защото съм съвсем сама.
— Нима сте сама?
— Абсолютно. До мен няма никого.
— Вие не сте права.Вие имате себе си.Когато разберете това няма да ви се иска вече да плачете.
Старецът се оказа прав.
Всичко това е непоносимо точно до тогава докато не ти стане ясно, че ти съвсем не си сама и живота не е свършил. Ти си сама със себе си т.е. ти си с най-родствения ти и близък човек. Ти можеш да го обичаш и да го поздравиш, в това число и с Нова Година. Ти можеш да си направиш сандвич с червен или черен хайвер, да изпиеш чаша шампанско и да си легнеш в пижамата за да заспиш щастливо и спокойно директно под "Новогодишната програма" на тв-то. Можеш да си купиш билет и да седнеш в самолета в новогодишната нощ ( опитът ми е показал, че това е доста весело). Или да облечеш разкошна рокля за да отидеш да вечеряш в ресторант в компанията на себе си. Ти можеш, в крайна сметка, да се чуеш и да побъдеш сама със себе си извън обичайните рамки и задължения. Ти въобще можеш всичко.Това е твоята вечер, твоята Нова Година и колкото и да е банално - това са твоите правила. Без патос и някаква поза.
И знаеш ли, попаднеш ли в това състояние настъпва хармония. Състоянието е наистина вълшебно. И точно в този момент, в минутата на тази благост и покой можеш да си пожелаеш най-смелите си желания.Без да обръщаш внимание на това, че ти изглеждат непостижими, а понякога дори нагли в цялата им фантазийност.И тази Нова Година може да стане за теб истински щастлива. Просто е нужно най- накрая да се запознаеш със себе си и да отбележиш настъпващият празник с удоволствие.
Животът е много по-богат от схемите, а случващото се най-често е просто нашето отношение към него.
Мила моя Вълшебнице, не се страхувай да живееш извън общите стандарти, не се предавай на натрапения ти модел за прекарване на празници, на ежедневие и много често на целия ти живот. Никой и никога няма да дойде специално за да те направи щастлива. Само ти самата и твоето внимателно отношение към себе си, твоята грижа за собственото ти душевно състояние, твоята отговорност към себе си и твоята Любов. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар