вторник, 24 октомври 2017 г.

Килограм червени ябълки( История за отношенията)



Представи си, че си приятел с Ева. И Ева има три зелени ябълки. А на теб ти е нужен килограм от тези ябълки, но червени. В дадената ситуация би било разумно да отидеш на пазара и да си купиш килограм червени ябълки от онзи, който е готов да ти продаде тези червени ябълки. Но пазара е нещо толкова абстрактно, далече, пък и може да няма точно такива ябълки. А Ева е тук, до теб, при това тя е суперска. И ти смело предполагаш, че килограм червени ябълки Ева все пак има. В дълбочината на душата си. А ако направиш съответните усилия тя ще ти ги даде. И това би било точно това, което ти е нужно.

«Ева,искаш ли да отидем на кино?» — добродушно се интересуваш ти. Ева е учудена, но по всяка вероятност и се иска, още повече, че ти си придаваш вид, че това не е никакъв проблем за теб.И ти водиш Ева на кино. Но след това килограм червени ябълки ти така и не получаваш. «Какво става?» — мислиш ти и я водиш на кафе. Разхождаш кучето и. Ремонтираш колата и. И нищо не се случва. «Абе, какви са тези работи?!» — възмущаваш се ти и й предлагаш да дойде да живее при теб. Цената за килограм червени ябълки стига до небесата. Какъв ти пазар, сега принципиално ти става важно да получиш ябълките именно от Ева. Казваш си, че това е съдба. И тук вече е ясно как това ще свърши: ще дойде ден, когато някой ще изкрещи: «Доверих ти живота си, а ти се стискаш за едни мижави ябълки », а другият ще ридае в отговор: «Ами нямам никакви ябълки, от къде ти дойде това на ум?».

Действително, от къде? Аз съзнателно не вземам ситуацията, когато коварната Ева старателно те заблуждава, защото на нея просто и харесва да ходи на кино ( въпреки, че често точно така се случва). Но много често се случва и това, че ние не сме напълно честни в нашите намерения, а окръжаващите ни хора просто нямат това което ни е нужно: килограм червени ябълки, желание да раждат пет деца, нужда в съвместна почивка, способност да водят душевни разговори и колкото и да е банално - не изпитват любов към нас и съответно, възможност да демонстрират тази любов. И това е нормално. Точно толкова, колкото е нормално да искаш всички тези неща.

Ненормално е да се занимаваш с рекет опитвайки се да изтръскаш от първият симпатичен човек случайно оказал се по-близко до теб това, което всъщност той няма въобразявайки си, че «в дълбините на душата » е възможно да го намериш.

Няма да намериш.Ако някой има нещо за теб, то ще го сподели сам. Не от дълбочината на душата си, а от цялата и ширина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар