Нормалният човек знае, че децата трябва да бъдат обичани, независимо от това дали го заслужават или не. За това той не кара децата си да се борят за каквото и било..
Колкото и парадоксално да изглежда, но въпреки разделящото се мнение за това, че борбата от ранна възраст закалява характера и подготвя към живота на възрастен, именно децата, на които в детството им не е било нужно да се борят, впоследствие заемат в живота не най – последните места.
Много невротици дори не подозират, че не е било нужно да правят каквото и било, за да бъдат обичани от родителите си. Те толкова години са се сражавали за правото да бъдат любими, че дори не могат да си въобразят, че могат да бъдат обичани само защото живеят на този свят.
Процеса на възпитанието, или по-добре – на дресирането, принуждаването на детето да прави нещо заради одобрението на другите, започва пректически от самото раждане, когато гугукат с бебето, опитвайки се да получат от него усмивка ( нали бебето трябва да изглежда щастливо.. ). По – късно го молят да маха с ръчичка или да потанцува за баба и дядо, или да каже някаква дума, независимо от това дали детето иска да направи това в този момент..
Практически всеки контакт с възрастните сам по себе си е действие, което детето изпълнява подчинявайки се на чуждата воля.
Тази потребност на родителите и бабите с дядовците да получат от детето исканият и нужен отговор е намек за обстоятелството, че и те самите не са получавали от родителите си, това, което им е било нужно.
ДЕТЕТО Е ГОСТ В ДОМЪТ ТИ. НАХРАНИ, ИЗУЧИ, И ПУСНИ...
https://www.youtube.com/watch?v=4wt824D1Bqg#t=36
Няма коментари:
Публикуване на коментар