Google+ Followers

понеделник, 1 февруари 2016 г.

Пет стъпки към среща със себе си



Нашите лица са прозорци към най-дълбоките ни чувства. Въпреки това ние се отнасяме към тях сякаш са лица на непознати и сурово ги критикуваме. Ние сме заобиколени от огледала които отразяват собствените ни лица.Но колко често ние действително отделяме време за да се вгледаме в лицето си вместо да скриваме онези качества които смятаме за не най-приятни?  

Навярно на всички е познат натиска на вътрешният ни коментатор."Носът ми е прекалено голям/прекалено малък"."Бих искала да имам такава дълга/ къса коса."Защо не мога да бъда като сестра си?" Или: като брат ми; дъщеря ми;приятелката ми..?

Интуитивно ние разбираме, че лицето постоянно се променя в различни условия и в отговор на различни обстоятелства, подобно на поток или течаща река.Ние виждаме този поток в лицата около нас, ние виждаме техните емоции и можем да усетим съпричастност с тях. Но когато става дума за нашите собствени лица ние изхвърляме състраданието си през прозореца.

Днес, вместо козметични процедури, ви предлагам една практика за внимателност.

Когато се гледаме в огледалото с чист, ясен поглед ние полагаме основите за изграждане на взаимоотношения със себе си и с другите. Отношения изпълнени с доверие и приемане, вместо постоянни увъртания и възражения.

Ето ти пет прости стъпки за среща със себе си:

 1. Седни пред огледалото в добре осветено място. Съсредоточи цялото си внимание върху лицето си и се отпусни, колкото е възможно.

2. Обърни внимание на всяка част на лицето: челото, очите, бузите, носа, устните, брадичката и устата. Сега обърни внимание на косата и ушите. Не забравяй , че ти гледаш безпристрастно, без да се оценяваш или осъждаш. Например, това не са бръчки, а както казва философът Емануел Левинас, това са местата където лицето е оставило "следите от себе си".

3.Обърни внимание на възникващите вътрешни коментари("харесвам" или"не харесвам"), както и на частите от лицето или тялото ти в които чувстваш напрежение, притеснение или някакъв дискомфорт. Забележи, че мислите ти ще се развиват в цели истории като например, нежеланието да приемеш формата на носа си е станало по-силно при спомена за сложен разговор който се е случил през деня.Обърни внимание на емоциите които съпровождат тези мисли или телесните ти усещания.
Сега обгърни с внимание цялата себе си и добронамерено си пожелай  благополучие.Такова отношение към себе си е отразил Дерек Уолкът в стихотворението "Любов след любовта":

Ще дойде време,
вдъхновено сам себе си ще срещнеш ти
на прага, в свойто огледало
и двамата ще се усмихнете.

Ще кажете: ела, седни. И яж.
И ще обикнеш ти наново непознатия,
какъвто ти за себе си си бил.
И вино дай. И хляб. Сърцето си върни
на самото него, на непознатия,
дарявал те със любовта си.

цял живот. Когото ти заради друг
си пренебрегнал и който те познава най-добре.
Свали от рафта ти любовните писма
и снимките, бележките отчаяни,
от огледалото смъкни ти твоя образ.
Седни. Гощавай се с живота си.

4.Отпусни онази област в която усещаш напрежение и виж формата на лицето си, на онова как тя се променя и отпуска. Какво забелязваш?

5.Отново изследвай лицето си. Направи го толкова внимателно сякаш баба ти внимателно гледа лицето на любимата си внучка.
 https://www.youtube.com/watch?v=PF9zEI_EO0M
Ако искаш да си състрадателна към другите научи се да си състрадателна към себе си, Вълшебнице...:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар