Google+ Followers

неделя, 11 октомври 2015 г.

Вечните момиченца и техните статуси (състояния) в социалните мрежи



В дъждовното октомврийско утро лениво разглеждам страници на приятели и техни приятели от социалните мрежи. Не визирам конкретно ФБ, а необятният интернет..

И си мисля, че това си е направо една отлична тема за дисертация или е вече нов, модерен жанр на народното творчество: статусът на жените в социалните мрежи. :)

Впрочем, такива статуси са почти винаги женски и това изглежда си е женски жанр. Мъжете рядко публикуват такъв статус и ако го правят е само за да се харесат на жените.

Анализът на женските статуси ме води на мисълта, че е способен да разкаже много за това как вижда себе си средностатистическата  жена и как тя  вижда идеалния си партньор.

 Разбира се, както във всеки фолклор, и в поетичните женски статуси царува хиперболата където всичко е преувеличено почти до карикатура особено  когато се отнася до  самочувствието и недостатъците на другите хора. Все пак, това  е инфантилен жанр, защото за него от значение е външният локус на контрола (когато цялата отговорност за себе си се предава на други хора), и във връзка с това има дори отражение, т.е. определен процент от самоирония.

И все пак, струва ми се, че това е богат материал за анализ.

Например, проучването на статуса на жените е в състояние да разкрие механизма  на консервирането на дамите в инфантилният стадий на женското развитие.

Ако една жена  се е консервирала в  инфантилния етап на развитието си, то тя не би могла да започне самостоятелен живот и да изгради нормални любовни отношения . Повечето от проблемите на жените "в любовта" са в специалното им зацикляне в инфантилния етап.

Жената остарява, но все си остава момиченце, а момиченцето не може да бъде пълноценна съпруга на зрял мъж. Мъжете, на които се случва да имат отношения с девойки избират, на първо място, най-младите и невинните (и  ги сменят при загубата от свежестта на впечатленията си), и второ, често те самите не са готови за близки отношения (възприемат жените като безличен обект, а не като субект и за това не са способни да бъдат увлечени само от една).

Мъжете, които са способни към субективни отношения и дълбока любов обикновено избягват  жени-момиченца, т.е. жени, които са се консервирали в инфантилния си етап на развитие, който е свързан с:

1) вътрешни противоречия,
2) култ към собствената си слабост,
3) илюзията за собственото си величие,
4)претенции към външния свят,
5)детският егоцентризъм .

Докато жената-момиченце е все още девойка, тя би могла да има романтични отношения (обикновено кратки, по-скоро приличащи на връзки, а не на отношения ), но брачни отношения  не би могла да изгради защото по същество е все още дете (според изискванията си, нивото си на отговорност, както и според  траекторията на контрола и волята си). А когато една такава жена-момиченце излиза от крехката възраст (примерно  около тридесет и повече), то тя става ненужна в каквото и да било качество т.е. самата тя не е узряла, а моминската и свежест се е изпарила .      

Засядането в инфантилният етап поражда комплекса на Пепеляшка. Светът за нея изглежда жесток защото в него няма място за празник и има само тежка и мръсна работа. И тя си мисли, че другите жени са безобразни, мързеливи, но късметлийки защото съдбата ( злата мащеха)  обича тях повече от нея. И мечтае, че някъде там, далеч, има Принцове, които понякога правят балове, но за да отиде там и е нужна фея.

Съвременните Пепеляшки вярват, че принцовете понякога се разхождат и в техните бедняшки квартали търсейки си принцеса. Но главното е да не сбъркат и да вземат за принц (т.е.истински мъж) някой”мухльо”или”задник” каквито може с лопата да ринат.


 И така, ето какви са:

Основните характеристики за истински мъж  които го отличават от „задник”или мухльо (според статусите в социалните мрежи) :

"Истинският мъж, ако е истински, за нищо не трябва да бъде молен защото той по подразбиране  е длъжен сам да го прави ". 

" Сега вече точно зная по какво се различава истинският мъж от „задник” ! Мъжът решава проблемите, а” задникът” ги създава ".

"Идеалният мъж е този който  не пита дали имаш нужда от пари, а просто тайно ти ги слага в чантата ".

"Мъж който иска да построи здрави отношения планина ще прекопае за да задържи любимата жена ".

"Истински мъж е този, който в минути на твоята слабост САМ взема решение, в минути на  твоето отчаяние САМ здраво те прегръща, в минути на твоят гняв САМ мълчаливо те взема в обятията си и те целува цялата, цялата.. "

"Истинските мъже никога не се обиждат на жените. Те просто чакат докато жената се успокои и продължават да я обичат ".

"Колкото повече тя му играеше на нервите, толкова по-силно той я обичаше и разбираше, че такива като нея не съществуват и именно за това не трябва да я изпуска".

"Винаги съм мечтала да намеря такъв мъж с когото да се чувствам като малко момиче. Докато не разбрах, че практически всички мъже са като малки момичета ".

"С мъжа искам да се чувствам слаба, силна мога да бъда и без него”.  

"Три стадии в живота на мъжа: 1.Той вярва в Дядо Коледа. 2.Той не вярва в Дядо коледа. 3.Той изпълнява задълженията на Дядо Коледа".

"Мъжът е вълшебник защото само с един поглед може да превърне обикновената жена в богиня или да свали кралицата от трона ".

"Реалността е такава, че днешните госпожици не мечтаят за принц, а за мъж, който не е „задник”. 

"Кандидати за женитба имах много, но само един ме попита:” Ти днес обядва ли? Имаш ли топли ботуши за зимата?” и именно за него се омъжих ".

"Истинският мъж никога не изневерява.Той няма време за нови жени. Той е зает с търсене на нови начини да удиви единствената ".

И така, нека да видим предварителните резултати според цитираните статуси:

 Инфантилната жена-момиченце мечтае  мъжът да изпълнява за нея ролята на родител: да и прощава всичко, да се грижи за нея по-добре отколкото тя самата би могла да го прави, да смята ежедневната грижа за нея като свое задължение, да я осигурява материално, никога да не се обижда, с умиление да приема всичките и капризи и пороци, да я обича безусловно, да не бъде никога критичен към нея.

Някои смятат, че описаната родителска роля е на Бащата. Не, това е ролята на Майката.

Това може да бъде баща, но само в случай, че това е баща-вдовец или мъж, на който сурогатна майка е родила дете т.е. баща, който е взел и ролята на Майка. В традиционните случаи описаният идеал за мъж е именно този на Майката.

Бащата (обикновеният) традиционно казва на детето: "не мрънкай, избърши си сополите" и не особено следи за това доколко ботушките на детето са топли и какво именно е изяло на обяд. За тези неща традиционно се грижи Майката. Бащата ще даде пари, ако му кажат, че на дъщерята са нужни ботуши и той няма да бърка в портмонето на детето за да види дали в него има още пари. Майката се занимава с физическото опекунство над малкото дете. Комфорта на нейното дете ( дори когато е пораснало) я интересува много повече отколкото това е нужно на самото дете и много често, дори повече от необходимото.  

Между другото, малките принцеси ( понякога вече на четиридесет и повече години),  освен различни мъже”мухльовци” най-често имат в живота си един главен Мухльо, който всъщност е техният собствен баща. В детският мироглед  той изглежда  като прекалено слаб, студен, смирен и губещ във всички отношения човек. А майката е била силна, но”глупава” защото не е  могла да си намери друг мъж като „една истинска”жена. В реалността повечето такива бащи са били обикновени хора, не по-слаби  отколкото майката и явно по-силни от дъщерите си принцески. Но  момиченцата никакви слабости на бащите си не прощават, а главното е, че за слабост смятат всичко, което не може да се използва като меко кресло за собственото им мързеливо задниче: недостатък от пари, недостатък от битова опека, недостатък от безусловно възхищение и разбиране (= на одобрение във всичко  ).

По такъв начин, главният бъг (!) на жените-момиченца, т.е. на жените заседнали в инфатилизма е срастването на Анимуса ( образът на идеалният мъж) с фигурата на Майката-опекун. Такъв Анимус има мъжко тяло и лице, но майчинска същност: грижовна, прощаваща всичко,търпелива, зациклена в служенето на дъщерята и нейният комфорт. Бащата традиционно поставя на първо място други задачи (по-социални), докато Майката е концентрирана върху детето и често смята, че телесният му комфорт е по-важен от всичко останало.
 
Поради това, реалният баща се превръща в главата на момичето в класически”мухльо”, който е мухльо само заради това, че не иска самозабравено да се грижи за нея, а образа на идеалния мъж се слива с образа на перфектната Майка. В реалността майката на такова момиче може да бъде не съвсем идеална (злата мащеха, егоистка), другите жени (злите сестри) също  дразнят момичето с това, че дърпат към себе си одеялото, но образа на идеалния мъж така или иначе се оказва майчиния архетип защото( внимание!) момичето не може да излезе от възрастта когато му е нужна тотална родителска опека – примерно когато детето е на пет години. Това е възрастта когато децата не искат нищо сами да решават, а искат (примерно, момичетата) да имат именно тази рокля.Това състояние при инфантилките се асоциира с „истинската женственост”,  докато за порасналият човек  подобно състояние е инвалидност.

Могат ли да намерят щастие в личния си живот жени, които търсят в мъжете не само бащата, а дори майката? Готов ли е някой мъж постоянно да бърше сополите на порасналата жена, да и сменя пелените, да изслушва глупостите и с умиление ( „ах, тя е моето малко момиченце!”), да се възхищава на всеки жест („ вижте го само, детенцето отваря устичката си, прозява се”) и да я носи на ръце?

Уви, това се случва рядко (при силен минус), но първо – това е за кратък период, второ – когато се намира в положение от долу защото на жената и се иска да бъде отгоре поради силната си превъзходна позиция , трето - най-често това е мъж който има силен разрив със сравнителната си обективна значимост ( беден, некрасив, неизвестен). Такъв мъж момичетата не искат, но когато са вече измъчени от”задници” и мухльовци не рядко са готови да се спрат и на такъв (като в един от статутите). За нещастие, излизайки от минуса, такъв мъж бързо сменя поведението си, т.е. превръща се в мухльо. В този случай, за порасналото момиченце е особено обидно, че е била снизходителна да го приеме, да го съжали, да му повярва, а той и се изплюл в душата.  

Следователно ( според статусите):

 Задник или мухльо е всеки мъж който не иска да бъде на жената-момиченце майка-настойник. 

И тук, обърнете внимание, ако понятието „задник”означава мъж който няма тестиси, явно „момиченцата” бъркат мъжките тестиси с кърмещата майчина гръд. По формата си може малко да си приличат, но по същество все пак са нещо принципиално различно.

Тестисите са нужни на мъжете не за да кърмят жената, а за да и правят деца.

 Ако приемем, че поради наличието на тестиси мъжете имат мъжки хормони, то те не подбуждат към кърмене, а по-скоро тласкат към социална конкуренция. За кърменето отговаря в голяма степен  майчинския хормон - окситоцин, най-високо ниво от който се наблюдава в организма на неотдавна родила жена. С една дума объркването в различието между мъжките тестиси и майчините гърди на ниво архетип във вечните момиченца е очевидно.

В митологията има мит за за Кора и Деметра в който се говори за узряването на жената, която най-после трябва да избяга от Майката ( да престане да търси настойник и да се изправи на собствените си крака) и да намери мъж, който да бъде дързък, смел и силен като Хадес, а силата му да бъде насочена не към опекунство над жената, а към постигането на собствени цели, част от които могат да станат общи (например, общи деца) в случай, че порасналата жена ги намери за интересни и важни за себе си. Докато тя търси в него майка си, той  ще изглежда в очите и като слабак и мухльо. Слабак, защото не иска да я носи на ръце и мухльо, защото не смята нейното щастие за цел в живота си.

И още малко прекрасни женски статуси за” женската същност”:

"Винаги бъдете ЖЕНА. И нека всяка сутрин, когато крачето ви стъпва на пода, дори дяволите да казват: «По дяволите, тя се събуди! !"

"Девойката винаги трябва да върви с високо вдигната глава.А ако все пак я наведе, то само за да се полюбува на обувките си ".

"На въпроса към девойката:  «Колко мъже си имала ?», - тя отговори честно, с ръка на сърцето : «Нито един. За това пък задницииии  ...колкото искаш».

"В края на краищата всеки от нас ще разбере грешките си: и ти ще разбереш, че си бил глупак и аз ще разбера, че съм била с глупак ".

"Ако тя е великолепна с нея няма да бъде лесно. Ако с нея е лесно, значи не е великолепна. Ако тя си струва, ти няма да се предадеш. Ако се предадеш значи ти нищо не струваш ".

"Жени са онези, които знаят, че мъжете не са толкова глупави както е прието да се мисли, защото мъжете всъщност са още по-глупави ".

Впрочем, забелязах, че в последно време Пепеляшките  все по-малко вярват в принцове и по-често в статусите се наблюдава мрачен нихилизъм и сляпа фрустрация от типа: никой не ми е нужен, нормални мъже няма и не ми трябват, щастие в света няма и няма да има и да върви всичко по дяволите.

Не мога да бъда уверена, че такава фрустрация е нормален преходен етап от инфантилка, мечтаеща да бъде взета на ръце към зряла жена която стои здраво на краката си. Не винаги. Да „стоиш  здраво на краката си”означава да усещаш радост и гордост от силата си, да получаваш  удоволствие от своята самостоятелност и мобилност.

Ако това се съпровожда от обида и ненавист към онзи, който е бил длъжен да предостави врата си, но не го е направил, радост и удоволствие може и да няма. Вместо силна жена може да се получи Бедна Кранта, която едва  пълзи, малко действа, стене от тежестта на живота на възрастните и мърмори срещу несправедливия свят  в който никой не може да бъде вечното момиченце.


Няма коментари:

Публикуване на коментар