Google+ Followers

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

В центъра на вселената



Понякога в живота се случва един човек да сложи друг човек в центъра на своята вселена. И тогава казва:"Аз не мога да живея без теб" (страстно), "Ако те няма, ще умра"  (нежно и малко тъжно) или «Ти съсипа живота ми!"(много гневно).Понякога човек казва това на глас, понякога вътре в себе си. Понякога пише стихове за това, а понякога - на стената на входа.Понякога този човек си ти, а понякога ти си този, който някой те е сложил в центъра на своята вселена.

Аз знам какво да правя в първият случай. Вече знам. А какво се прави във вторият? Може би просто трябва да помниш, че ти си ти, а не център  на вселената на друг човек независимо от това колко любим и скъп ти е той.

И с какво е лош - центърът на вселената, все пак това е прекрасно място? Може би с нищо. Може би само с това, че живота изведнъж придобива смисъл, и вкус, и цвят, и аромат..Смисълът, вкусът, цвета и даже аромата на другия, който си поставил в центъра на вселената си и които съвсем не са твои. И дори не са негови, а това са твоите фантазии за него.

 А ти конструираш своята вселена и своята идентичност, строиш намеренията и перспективите си около този илюзорен център-мираж.
 
В живота и така има много миражи и заблуди, нови не са нужни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар