Google+ Followers

понеделник, 18 януари 2016 г.

Полисексуалност



Има мъже с които ти се иска да бъдеш жена.Въпросително-меко да накланяш глава, да премрежваш поглед, да кимаш с разбиращ вид, да изслшваш вдъхновени речи, да светиш с усмивка в стил"ние с теб сме от една кръв". Иска ти се откровеност, но не на всички теми, а само на онези в които точно откровеноста не е приета, останалите теми с тях изобщо не е важна. Иска ти се протегната ръка, иска ти се да се опреш в това рамо и още: да знаеш, че онази глупост от книгите за тинейджърите все пак не е съвсем глупост.Е, не да шепнеш"мили", разбира се, и въобще ако може да е някак си без пошлост. Да има искри в зениците и учудване в събеседника, защото така е красиво, защото това е игра. Да, разбира се, да ми носи чантата. Да, безусловно, да ме изрпрати. Да, еднозначно, аз сама никога няма да си налея чая. Ще го разлея, ще го разплискам, ще се опаря, ще падна, ще счупя, ще се порежа, ще се заразя и умра. Благодаря. Да, да ме пази. И нека изправят рамене и осанка: на тях им отива. Не на всички, само на тези. С останалите това изглежда смешно, по детски, неуместно и почти непристойно, просто глупаво в края на краищата. А с тези може: поне за това, че само те имат тази нежна, слаба, непоносима, мека, топла ямка на врата близо до рамото в която само ти можеш да забиеш благодарният си уморен нос.
   
А има мъже с които ти се иска да бъдеш мъж. Приятел, брат. Онзи, с който гръб до гръб да подпираш мачтата, колегата и съмишленика, отношенията с който веднъж завинаги са определени, топли и ясни и които никога не е нужно да изясняваш.Смешно.С тях няма какво да изясняваш, с тях предварително всичко   е изяснено и не изисква подтвърждаване. Да обсъждаш служебни неща, да пиеш бира, да гледаш футбол, да се пребличаш без дори да си помислиш да изпищиш по женски"обърни се", да се къпеш в банята, да крещиш в жесток спор, да го забравиш за седмици и да си спомниш за него внезапно, да си ходите на гости, взаимно да се оплаквате от любовници и съпрузи, да го потупваш по рамото, да му подаряваш алкохол, да пушите заедно, да му разказваш за всичко без да лукавиш и без да си помислиш, а какво толкова. Да бъдеш на равна нога, без идоли и подчинени, да бъдеш близка без напън и страст, да бъдеш уместна като онази бира, може да имате някакви общи приятели, но никога да не делите мъже, жени и въобще да не делите нищо. Да бъдеш обикновена като марката на остров Малибу на която е изобразена на бял фон с черно буквата М.

Има жени с които ти се иска да бъдеш мъж. Да ги носиш на ръце, да държиш чадъра над фината кожа, да дишаш в преливащата жилка на нежната шия, да се възхищаваш, възхищаваш. Да галиш с пръсти, макар и мислено, там където пред хората не галят и да плюеш на приличието. Да обхващаш, захващаш. Да подаряваш цветя, защото това е просто нормално: да подаряваш цветя на онези на които ти се иска да подариш. Да наливаш, да черпиш, да храниш, да прехранваш дори: ти си толкова слабичка. Или толкова бледичка. Или не слабичка и не бледичка, но има нещо такова в нея което изисква фразата: "миличкото  ми момиче". Човек умеещ навреме, с правилна интонация да каже" милото ми момиче"е крал и Бог.Това е единствената фраза която е необходимо сериозно да се наизусти от тези, които възнамеряват да обичат онези жени с които ти се иска да бъдеш мъж.

А има жени с които ти се иска да бъдеш жена. Почти дете. Да идваш, да припадаш, даже да падаш в краката, в ръцете, в очите, да искаш, да получаваш, пак да искаш, пак да получаваш или да не получаваш, това  не е важно, но нека да храни, храни и гледа, но да гледа не като прегладнял пес, а така както е гледала мама в старата кухня. Да и разказваш всичко и нека си реагира, или да не разказваш нищо и нека сама се досеща. Да капризничиш, но не по време на играта, а защото си си скъсал дънките и нека ги зашие. Да искаш да ти почете на глас и да мрънкаш, че чете не това и не така и да искаш срочно друга книга, да я пратиш да я търси и без да дочакаш да се върне да заспиш.

Ще ми кажете, че работата изобщо не е в принадлежността към един или друг пол, и ще бъдете прави.

Ще ми кажете, че може би във всеки човек в различни пропорции се съчетават тези черти, и ще бъдете прави.

Ще ми кажете, че не може  и първото, и второто да бъдат в една чаша, че различните хора възприемат по различен начин и, че всичко е многогранно. И вие отново ще бъдете прави.

Ще ми кажете, че всичко това не е нужно да се обяснява с такива думи и, че работата не е в това. Е, да.

Но има мъже с които ти се иска да бъдеш жена.

А има жени с които ти се иска да бъдеш мъж.
https://www.youtube.com/watch?v=fZUs5ltgqZI

Няма коментари:

Публикуване на коментар