Добре, просветлението си е просветление, да оставим това за монасите.А ние, обикновените мирянки, как да постигнем простото човешко щастие? Все пак ние не можем да прекараме живота си в медитация, имаме се домакинство, деца и т.н.Къде да бягаме?
Хм, има обаче едно хубаво състояние,което позволява на всеки без изключение да се докосне до вечността. За това е нужно да си в настоящият момент.
Да бъдеш в настоящият момент означава да си във всичко което се случва като го наблюдаваш. Пиеш, например, чай и го съчетаваш с филийка намазана с масло и мед (точно като в детството!). Наслаждаваш се на живота в любимата комбинация.И това е точното време да усетиш пълнотата на битието!
Можеш да пребиваваш в момента наблюдавайки информацията идваща от органите на чувствата ти, обработвайки ги в ума без да правиш никакви изводи. Да ги отсечеш в мига, в който след"аха, то е меко и грапаво"започва "харесвам/ не харесвам".Забелязахте ли? Там, в главите ни все едно седи един малък трол и показва с пръст към всичко, което попада под очите ни:харесвам, не харесвам, добро, лошо, бяло, черно.И никога това не му омръзва! До тогава, докато слушаме този трол ние ще пребиваваме в процеса на обмислянето и оценяването на живота, но не и в самият живот. Да се научим да не го слушаме е първата ни работа. За това селските дядовци изглеждат по-мъдри от будистките монаси: на тях сега им е все едно доброто и злото, те за познали дзена изгубвайки слуха си.
Вдишай-издишай, крачка с левият крак, крачка с десния, наклони се, клекни, върви нататък. Да бъдеш в настоящият момент е толкова просто.Просто опитай и продължавай да опитваш. Да опиша ефекта е невъзможно. А тези, които са опитали, ще го почувстват сами.
Хармонични мигове, Вълшебници!
Няма коментари:
Публикуване на коментар