Колкото и да е странно , в този свят всички искат едно. Любов. Всеки има своето разбиране как тя трябва да изглежда и да се проявява, как да почувства, че това е именно”тя”. И всеки има своето разбиране как да я постигне . . Как да я накараш да дойде при теб.
А по време на празниците тези очаквания се увеличават..Това е и причината, днес да ми се говори за това :)
Най-често се опитваме да заслужим тази любов. То ест да направим нещо такова, за да се гордеят с нас, да ни похвалят и да се хвалят с нас. Ние сме възпитани в условна любов – когато за шестица те хвалят, а за двойката те наказват в ъгъла. Когато за приготвената вечеря можеш да получиш благодарност, а за безпорядъка – скандал. И така нататък. Докато правиш това, което очакват и искат от теб, ти уж си любима. Уж, защото това не е любов, а сурогат.
Истинската любов е безусловна. Много от нас знаят за това, но от книгите. Когато те обичат просто така, за нищо. Защото си доброто момиче Зои. Дори не така. Просто защото си Зои . И за това ти си автоматично добра и любима. Без да зависи от това каква оценка си донесла или какво ти е настроението. Но така е само в книгите. Реалността е друга.
Ние сме свикнали да живеем по друг начин и строим отношенията си също по друг начин. Жената иска да бъде жена не просто така. Тя има свои планове, своята корист - тя иска тази женственост да вдигне мъжа и от дивана, да го накара да работи, да и носи цветя и въобще...да бъде мъж. Или пък за да намери мъж който да се ожени за нея. Или – за да не работи. Или...Вариантите са много.. Аз само няколко пъти съм срещала жени, които биха искали своята женственост заради самите себе си. Да измениш себе си, за да можеш от самосебе си да живееш в хармония. Със себе си и със света.
Подходът към женственост и любов е именно такъв - изгодно ми е , правя каквото ми е нужно и чакам. Чакам реакциите, промените. Чакам кога мъжа ми ще стане и ще си донесе заплатата. Или, кога най-после ще ми предложи да се омъжа за него. Когато забременея.. И така нататъ..Ти –на мен. И аз – на теб. Търговия с близките хора и с Вселената ..
Но това не работи. Не се получава. После ми пишат писма: „Направих всичко, както е написано в инструкциите, престанах да работя. Страшно се напрягах цял месец, но мъжа ми така и не си намери работа. Върнах се на предишното си място – нали трябва да живея от нещо. Не работят вашите съвети”. Правилно, те и не трябва да работят. Не е достатъчно да напуснеш нелюбимата си работа, трябва да се научиш и да се отпускаш. И да приемаш мъжа си вече такъв – лежащ на дивана. И да го обичаш такъв. Просто защото го има. И да разбереш, че си достойна на любов просто така. Дори и да не осигуряваш цялото си семейство и да правиш всичко заради всички. Дори ако нищо не правиш – все едно ще те обичат. Като мининмум. Цялото винаги те обича, във всяко твое положение.
Но ние отчаяно искаме любов. И правим повече, отколкото искаме. Струва ти се, че колкото повече струпаш върху себе си – толкова повече дивиденти ще получиш. Да потърпя още малко сега, да направя няколко героични порива - и ще бъда щастлива! Не работи. Не става. На изхода имаме само изтощаване – физическо и морално. И никаква любов.
Колко цицини си набиваме защото чакаме любов! От родителите си, от мъжа си, от децата. Опитваме се да заслужим любов, без да чувстваме своята ценност. Опитваме се да купим тази любов, да я изтъргуваме, да я разменим, да я изискаме чрез шантаж. А истинската любов която чакаме не е такава. В нейната основа лежи доброволността. Доброволност. Иначе това не е любов. Човек трябва сам да поиска да обича. И да дава любов. Сам, без принуда и без подкуп. (спомняте си, че ” Насила хубост не става”.)
За това не работи схемата „ ще готвя, за да може мъжа ми да печели повече” или” ще се моля за него, за да ме обича”. Защото любовта е доброволна. Нашата задача е – да правим това на което сме готови и можем. Доброволно. А там – ще бъде каквото трябва да бъде. Готвене – с любов, при всички случаи. Дори той да не се променя. Да му почесваш гърба просто защото го обичаш. И не е важно, ще получиш ли букет цветя за това. Доброволно. Да дадеш толкова, колкото можеш сега, без да очакваш нищо.
Все едно близкият ти човек е благотворителен фонд, а не лотариен билет. Без да очакваш печалбата си от 10лв, а да бъдеш готова за това, че ще изгубиш тези 10лв и никога няма да ги видиш повече. Но те обезателно ще направят неговият живот малко по - добър.
Принципът на доброволността работи и с родителите, и с мъжете , и с децата..И със себе си. Със себе си също работи. Масаж не заради увеличаване на енргията. Масаж заради получаване на удоволствие сега. Четене на книга не заради графата – прочетено или увеличаване на количеството мозък. А заради удоволствието тук и сега. Да обичаш себе си означава да си позволиш да бъдеш себе си и да правиш това, което ти харесва. За себе си. Без угризения на съвестта.
Любовта е доброволна и това означава, че е невъзможно да бъде заслужена. Това означава, че и всичките ни опити са безполезни. Можем да я даряваме и приемаме. Да приемаме точно толкова, колкото ни дават. Тук не можем да влияем. Главното е приемника да работи. А колко и как да даваме –решаваме ние. Но да дадеш доброволно и да даваш заради изгода - е различно. Прекалено различно.
Да даваш от изобилие, от вътрешна пълнота и щедрост. Без да очакваш нищо в замяна. Това е зрялата позиция по отношение на любовта. Зряла, порастнала, такава към каквато ни е нужно да се стремим. Да даваш и приемаш любов. Доброволно. Вместо да заслужаваш, просиш, търгуваш.
Бъдете здрави и красиви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар