Tao Poshon-Lynch

Как мислите: Има ли щастието възраст? Вдъхновението ми   днес идва  от йога учителката, Голямата - малка ЖЕНА:

Tao Poshon-Lynch

 

 Веднъж в  Ню-Йорк, по време на силен снеговареж, на сугрешният клас по йога на  Тао Пошон-Линч,не дошъл никой.Тя надникнала в съседната зала и видяла скучаещите преподаватели по бални танци, които също останали без ученици." Танците са нещо прекрасно.Бих искала да отида в Аржентина, преди да умра и да танцувам танго!"-казала тя."Защо да ходите в Аржентина? - чула тя в отговор. Файде да танцуваме сега".  

Така Тао  започва да учи танци. От начало танцувала танго.После самба и ча-ча-ча. а после -всички възможни и невъзможни бални танци.Тогава е била на 84 години. 

 Сега   Тао е на  93г, и практически  всеки день се върти по паркета с младите си партньори.Парньорите и са двама.Единият е на 23г, другият на 24. те са приятели. В танца Тао изпълнява такива акробатични па, че веднъж отчупила с тока си парче от тавана на танцовата зала. 

«Аз не вярвам във възрастта, аз вярвам в силата на енергията », — маха с ръка тя, когато и казват, че на нейната възраст  би трябвало  да живее по-спокойно.  

Класовете си по йога Тао Пошон-Линч както и преди, води от ранно утро да късна вечер, а по време на занятията прави с учениците си всичко, дори най-сложните асани.Първото си занятие провежда в 7.30ч, а последното може да свърши и в 19.30ч. Разбира се, ако в този ден, не е на път към друг щат или към другият край на света, за да проведе майсторски клас или да участва в състезание по танци.Апропо - тя кара колата си сама. 

 « Утре —  е днес».

 И тя продържава да се усъвършенства.Пътува до Индия за да се учи при известни учители. 

«Главното е  да усещаме, че вътре в нас, има енергия да правим висчко, което ни е угодно », —  казва Тао.  

Не толкова отдавна   Тао Пошон-Линч, чупи крака и китката си, претърпява сложна операция, налага се да и сложат метални щтифтове, да протезират бедрената става. Докторът казал на Тао:" Съжалявам много, но вие няма да можете, както преди да стоите нагоре с краката или да балансирате на ръце  »

«Не ми казвайте какво не мога  да правя,   —  казала Тао на доктора. — На мен това не ми е интересно.Интересно ми е това, което мога. Трябва да се учим от природата. Природата постоянно регенерира. През зимата дърветата изглеждат мъртви, но през пролетта за броени дни се появяват листа и цветове.Човекът -е същото. В нас има потенциал за това, да се възстановим и да се родим отново ».

Докторът  в отговор, само свил рамене.А след няколко месеца, получил писмо в плик.  

В пликът имало снимка  — Тао, изпълняваща любимата си стойка на ръце. 

http://www.youtube.com/watch?v=P2MoztPyvgY

Бъдете здрави и красиви!