Google+ Followers

вторник, 8 септември 2015 г.

Приказка за чудната градина



В древни времена в един град живял един човек, съвсем обикновен и с почти нищо не се отличавал от болшинството.

Но все пак се отличавал – в гръдната му кухина, там където всички хора имат органи, той имал чудна градина пълна с чудеса, а вместо гръдна клетка имал желязна черупка. С градината в гърдите се родил, а желязната обвивка дошла по – късно.

Когато се появил на този свят никой не забелязал нищо необикновено. Детето растяло и никой не се досещал колко силно се различава от останалите хора, а самото дете дори не знаело за това. То било уверено, че ако окръжаващите го, както и то самото, силно поискат нещо е достатъчно да влязат в себе си, в своята чудна градина, за да намерят необходимото за осъществяването на заветното желание.

Вятър от смелост за да отвърне на обиждащия го (дори ако той е по –голям), фонтан от вдъхновение за да измисли стихче, вихър от решимост за да го прочете, пещера от покой когато наоколо е прекалено суетно или страшно, дъб за размисли, пълна поляна с цветя за щастие които е толкова радостно да споделяш, дървета отрупани с плодове даряващи сила и надежда, разумни зверове с полезни съвети по всички поводи и безкрайно множество от пътечки благодарение на които градината изглеждала безкрайна.

Имайки в гърдите си това чудесно място детето радостно и уверено постигало желанията си и лесно го споделяло с всички окръжаващи. И на окръжаващите това се сторило странно и започнали да завиждат.Те се отстранявали от чудатото дете или го обиждали, надсмивали му се като отнемали от него онова което и то без това било готово да сподели с тях.

Малкият горчиво плакал и не намирал отговори в своята чудна градина. Той отново и отново се скривал в пещерата на покоя търсейки утеха, размишлявал под дъба, шепнел си с разумните зверчета за да получи техния съвет, ядял плодове, но не намирал надежда и не получавал сила.

Детето тежко се разболяло и едва не умряло и майка му го завела на лекар. Лекарят сложил слушалка до гърдите на момчето и вместо обичайните удари на сърцето чул пеене на птици, ромон на фонтан и шепот от листата.

- Какво чувстваш в гърдите си? - с умен вид попитал лекаря.
- Аз чувствам чудната си градина пълна с чудеса, - отвърнало детето.
- И какво става в нея? - лекарят с нищо не показал, че бил учуден.
- Фонтанът от вдъхновение е препълнен, аз отдавна не съм пил от него, разумните зверове скучаят без мен и правят глупости, клоните се чупят от презрели плодове, поляната е обраснала с цветя, а пътечките – с трева. Докато лежах и боледувах, градината ми стана толкова дива и буйна, че ми стана страшно да ходя там. Ами ако там са се появили чудовища?
- Ясно. Най – вероятно е така, - отговорил лекаря, дал рецепта и отправил майката с детето към близкия ковач.

Ковачът, по кройката на лекаря изковал особена ризница за малчугана която да го защитава от чудовищата в дивата градина и да не го допуска до препълнения фонтан със застояла вода, отровните плодове и тъмните обрасли пътечки.

Такова детето пораснало – с градина в гърдите и метална черупка върху тях заради която трудно дишало и му било почти невъзможно да танцува защото му било сложно да намери вдъхновение и решимост, да получи смелост и скорост, да чувства любовта и покоя, да споделя радостта и с увереност да се движи към желаемото.

А градината чака стопанина си готова да му предостави всичко необходимо за да може той да осъществи мечтата или идеята си. Но..човекът вече е позабравил за градината си и помни само тежката си ризница вярвайки, че тя го спасява въпреки, че и сам вече не помни от какво точно..

В древни времена, в един град, живял един човек, най – обикновен и почти с нищо не се отличавал от болшинството.

Както и всички, и в неговите гърди имало градина пълна с чудеса, а върху гърдите – тежка метална ризница. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар