Съпруги и любовници

Когато разбра, че мъжът и има любовница, тя събра багажа си и замина на вилата, легна на дивана и повика бърза помощ. Бързата помощ се състоеше от пет нейни приятелки, всяка от които имаше свой поглед върху проблема за мъжките изневери. Тя специално извика и петте защото сама не беше в състояние да реши коя от тях е по – права.

 Искаше те сами помежду си да решат този  въпрос по пътя на дискусия, сбиване или жребий и да  стигнат до колегиално  решение. Което тя ще въплъти в живота си без да размишлява, защото за размишления нямаше никакви сили. Тя ту искаше да го убие по някакъв циничен и извратен начин, ту да му се хвърли в краката и да  моли за  милост или пък да се престори, че изневярата не е предателство, а просто...еротична шега. С една дума, в главата и идваха  толкова различни  мисли, че буквално я разкъсваха на части.Оставаше да изгони всички до една, да заключи празната си глава с катинар и да седи в ступор до тогава, докато победилата в колегиалния съвет мисъл не влезе в нея така, както пускат хищна рибка в току- що изпразнен аквариум.

Петте поканени пристигнаха доброволно и бързо защото в известен смисъл бяха идейни врагове една на друга, а старото приятелство само способстваше тази вражда. Всяка жена към определена възраст има собствена концепция за личното си щастие и е готова да го защитава пред приятелките си по – отчаяно  отколкото дори съпруга си.Често мъжа е само приложение към концепцията, веществено доказателство за това, че жената знае как да се справя с мъжете. Способността да градят връзки повечето жени смятат за главно свое достойнство, за онази женска мъдрост, която украсява жената  когато младостта престава да и бъде украшение. Опитайте се да кажете на жена след трийсет и пет, наивна си и не разбираш нищо за мъжете. Тя ще ви разкъса веднага или  след време,  открито или явно, но при всички случаи, ще възприеме думите ви като нагло предизвикателство. Особено, ако се познавате отдавна.В този случай вашата преценка, че тя не разбира нищо -  е сериозно  осъждане на нейния нещастен и неправилно изживян живот. А какво може да бъде по – оскърбително от подобна присъда?

Първата от петте приятелки беше омъжена почти от детството си и имаше за мъж такъв женкар, че отдавна се беше уморила да брои любовниците му. Отначало тя страдаше и чакаше кога в него ще се събуди съвестта, после страдаше и чакаше кога либидото му ще заспи, а после престана да страда и стана идейна последователка на мъжката полигамия. Тя казваше:”Нека те да страдат, че той не се развежда с мен и ги сменя като ръкавици. Аз винаги съм номер първи, а главното е, че той винаги се чувства виновен и е нежен с мен, за разлика от моногамните мъже които за верноста си  искат от жените си    толкова  любов  и грижи като, че ли с тази вярност я обсипват със злато”. Нейната главна противничка беше втората приятелка, която в търсенето си на идеала беше сменила четирима мъже. Новият и от неотдавна мъж беше почти идеален, не пиеше, беше хубав, добре печелеше, а главното – не и изневеряваше. Първата приятелка обичаше да дразни втората с намеци, че той все някога ще и изневери и ще и се наложи или да изгуби такъв прекрасен съпруг или ще трябва да го приеме заедно с любовницата му.”За нищо на света! – крещеше втората приятелка – Никога няма да го приема назад от леглото на друга жена!”. И като правило, веднага започваше да плаче, представяйки си как оставя такъв красавец, събира куфарите си и заминава от прекрасната им извънградска къща в гарсонерата си в Люлин.

На сблъсъците между първата и втората приятелка мрачно гледаше третата, която много години обичаше женен мъж и се срещаше с него.Повече от всичко на света тя мечтаеше да се окаже на мястото на жена му, да създаде с него ядро и да му роди потомство, а не да се смята за страничен продукт на еволюцията.Ролята на вторичен продукт понижаваше самооценката и, още повече, че жена му дълги години  изобщо не я забелязваше и се изхитряваше да задържи  мъжа си в брака. Когато третата приятелка започваше да иска развод, възникваше конфликт и тя веднага чувстваше, че взискателната   съпруга печели на неин фон. А да допусне загуба от съперницата си тя по никакъв начин не можеше да си позволи.

В ролята си на любовница от десет години тя вече не можеше да излезе от тази игра, защото изходът от нея би означавал загуба, а  статуса кво намекваше за равенство на силите.

Четвъртата приятелка беше  привърженичка на свободната любов и смяташе, че само по този начин може да се запази истинската близост.”Дори ако след много години брак съпрузите не си изневеряват, което се случва много рядко, те непременно флиртуват настрани и имат сексуални фантазии с други. Ако двамата изискват един от друг вярност, то и на двамата се налага да крият  много от емоциите, желанията, мислите си.Придържайки се към вярност хората получават само лъжа и отсъствие на доверие”. От четвъртата приятелка се възмущаваха всички, дори първата. Първата казваше: ” Що за брак е това където секса настрани е в реда на нещата? Искам мъжа ми да знае: неговите похождения – са рани, които той вероломно ми нанася. Искам да оценява моята търпимост, любов и разбиране. Както и моята чистота.  Ако той престане да смята изневярата си за зло, за какво тогава ще ми бъде благодарен? Освен това не е разбираемо как можеш да търпиш отсъствието на ревност. Нали мъжете са такива собственици. Той може да спи  с други, а да обича теб, но не може равнодушно да се отнася към това, че и ти спиш с други. Ако  те обича, това е напълно изключено”.

 «Не равнодушно, а с разбиране, — възразяваше четвъртата приятелка.  — Ние сме големи хора и се обичаме такива каквито сме. Без да идеализираме и фантазираме, че всеки от нас може да  замени със себе си целия свят за другия, да бъде единствен и  напълно да отдава вниманието си само на него. Ние се обичаме един друг не заради верността. Вие всички обичате само себе си за това започвате да ненавиждате мъжете си веднага щом обърнат внимание на някоя друга”. В това място на съвместното обсъждане всички, като правило, преминаваха в крясък, но когато идваше петата приятелка, настъпваше мълчание.

Петата приятелка живееше с мъжа си почти толкова отдавна колкото и първата, но проблема с изневярата никога не беше заставал пред нея. Навремето всяка от шестте се опита да провери този удивителен факт като кокетничеха със съпруга и и отдавна вече никоя не се съмняваше в това, че мъжа на петата е  абсолютно индиферентен към всички жени освен собствената си жена. През целия си живот той я боготвореше  и пребиваваше в състояние на перманентна страст. Би било възможно петата приятелка  негласно да бъде призната за победителка в  това неформално съревнование, ако нямаше едно”но”. Тя самата нееднократно изневеряваше на мъжа си и винаги казваше, че би простила с лекота изневярата му защото не вижда в това нищо криминално. Обаче мъжът и не искаше нито да и изневерява, нито да  забелязва съперниците си.  А ако случайно забележеше, предпочиташе да не реагира на този неприятен факт. Останалите приятелки я осъждаха и съчувстваха на мъжа и и ако  и завиждаха, то това се случваше само в най- лошите им моменти.На всички, дори на четвъртата приятелка, беше очевидно, че петата не обича мъжа си и за това неговата вярност  губеше смисъла си .

Шестата беше героинята. До този момент нейната ситуация беше почти идеална. Тя живееше с мъжа си не една година, между тях имаше близост и доверие, и за това, когато в живота му се появи друга, той почти веднага и призна и честно каза, че не знае как да излезе от задънената улица.Той каза, че е готов да си отиде, ако тя го изгони, но би искал да остане, ако тя му позволи, въпреки, че не може да обещае, че веднага ще прекъсне връзката с любовницата си. За кратко време другата жена му беше станала по – скъпа, интересна, а главното – обичаше го и той не можеше да не усеща своята отговорност . Ако героинята не беше разбрала новината не от него, щеше да и бъде по – лесно. Тя би поживяла в тази ситуация щеше да провери доколко е отвратително да бъде в ролята на жена на която изневеряват и дали е възможно да търпи както първата си приятелка.За това време чувствата му към другата можеха да отслабнат или обратно – да станат по - силни   и това би решило проблема с избора. Но той беше честен и сам и разказа за това. За това трудният избор сега беше именно пред нея.

И така, тя лежеше на дивана във вилата си, а петте нейни приятелки спореха една с друга как е по – добре  да постъпи. Тя именно  за това ги беше събрала, всичките пет, за да избере най – доброто решение, защото самата тя вече нямаше посока към която да ориентира мислите си. И не можеш да разбере – какво е това, изневярата на мъжа и?

Дали това е случайна грешка която трябва по – бързо да прости, да му помогне да я поправи и заглади вината си пред нея. Дали това е предателство, което фатално късаше връзката им и обратен ход няма, а само агония пред смъртта на брака им и най-доброто, което би могла да направи е да я съкрати. Дали това е нейна вина и тя несправедливо носи наказанието си за това, че не е могла да   разбере, почувства, задоволи някакви важни за него потребности, защото тя знаеше, че  понякога мъжете стават беззащитни пред сексуалните проблеми. Дали това е неговото желание да обнови и  разтърси леко застоялата и избледняла еротика с нови остри емоции и тя трябва да  му бъде благодарна за това. Накратко, гледните и точки върху проблема бяха толкова различни, че тя сериозно се плашеше от състоянието на главата си. Струваше и се, че само психически болен човек може да има множество кардинално различни мнения като отговор на един и същ, доста принципиален за него въпрос.Това означаваше не само пълно отсъствие на принципи, но и абсолютно разфокусиран поглед към света.
 
Впрочем, тя и не криеше от себе си, че е полудяла. Разумът и беше избягал от уютният свят на  илюзиите така, както       изкуствен спътник на земята се откъсва от орбитата си и се оказва в открития космос сред милиарди други светове, всеки от който живее според собствените си закони. Петте приятелки и се струваха като извънземни, които са се събрали на междугалактичен конгрес по въпросите на мъжката полигамия. Като вещици на голямата поляна, те прилетяха на реактивните си метли за да изложат собствените си програми. Ако някой се беше заел да води протокола на заседанието в него биха се появили пет пункта, пет пътя за решение на проблема, които бяха предложени на стопанката на дома. Всяка приятелка  беше споделила собствения си вариант на решение и се получи примерно следното:

1.Да прости, намеквайки на материална и морална компенсация.
2.Веднага да подаде на развод и точка.
3. Да не дава мъжа си на съперницата .
4.Да уважава правото му на сексуална свобода.
5. Да си намери млад любовник или по –добре – двама.

Оспорвайки преимуществата на чуждите програми и лобирайки собствените си проекти, дамите едва не скъсаха гласовите си връзки от което ушите на пострадалата се запушиха, а в главата и стана още по – мътно от преди. И изведнъж..Четвъртата приятелка се качи на масата и изкрещя: ”Тихо!” – каза четвъртата приятелка -  Имам важно заявление за всички вас. Това касае вашите мъже. Постигнала внимание и тишина, тя слезе от масата и седна на стола небрежно кръстосвайки крак върху крак.”    И така, — каза тя, —сега всички вие ще трябва да чуете от мен нещо не съвсем приятно за ушите ви. Но положението в което се оказа домакинята ме принуждава”. „Нахалница” – изфуча втората приятелка. ”Удивително нахалство”, - с възхищение се съгласи петата приятелка. ”Вие всички знаете, че мъжете ви понякога се събират в нашият дом да играят покер или табла. За никой не е тайна, че именно у нас цари атмосфера на емоционален комфорт и присъства духа на свободата. Именно това ви плаши,вас, нещастни портмонетки, защото повече от всичко на света цените стабилността на собствените си илюзии. И вие и аз, прекрасно знаем, как ненавиждате нас и  нашият дом. Нашите свободни отношения предизвикват във вас отвращение, но това е  просто  страх.  

Това е страх, че все някога вятърат на свободата ще пробие собствените ви плесенясали кутии и ще отвори прозорците. Вие се страхувате от течението, готови сте да се задушите в собствения си прахоляк само и само  да не се разсеят илюзиите ви.Тази страхливост отчасти е разбираема за мен, но...”. „Приключвай с речта си – мрачно я прекъсна първата приятелка. – Остави проповедта си за разврата за онези, които зле те познават и не разбират колко си нещастна в суингерския си брак”.   „Отлично, —  каза  четвъртата приятелка  . — Ако ви омръзна встъплението, веднага   преминавам към същността. Вашите мъже, за разлика от вас, обичат нашия дом, защото са мъже, а не нещастни портмонета и духът на свободата е в кръвта им. Те не се страхуват да бъдат откровени помежду си защото между мъжете има негласна мъжка солидарност и не правят като вас интриги, а моя мъж не крие нищо от мен защото за разлика от вас, аз не го задушавам със задължения. По този начин, аз съм наясно за всички изневери на мъжете ви и вероятно щях да мълча до гроба си, ако не беше днешната ни среща. За да   помогна на нашата приятелка,   искам да озвуча известните ми факти за вашите мъже”.

Възцари се дълбоко мълчание. Към четвъртата приятелка се приковаха десет очи, включвайки и домакинята. „ От къде ти дойде на ум, че ние искаме да чуем това?” – мрачно попита първата приятелка.” От къде реши, че това са факти, а не хвалби на пийнали мъже?”   — иронично попита петата. „ Защо смяташ, че нищо не ни е известно за собствените ни мъже?”  — нервно попита втората. Четвъртата приятелка мълчеше и гледаше приятелките си с нежна усмивка все едно, че изведнъж всички и станаха сестри и разногласията получиха друго значение, много по – незначително в сравнение с кръвното родство.” И все пак, нека каже – произнесе домакинята. И нека не се страхуваме от истината, каквато и да бъде тя”.

«Говори», —каза третата приятелка. «Ок, —каза четвъртата приятелка. — Имам намерение да ви кажа, че вашите мъже, и петимата, ви изневеряват толкова често колкото и моя мъж. Всичките петима ваши мъже. Но ако моят мъж прави това откровено, без да поражда недоверие, без да измъчва съвестта си и ми предоставя същата свобода, то вашите се крият, лъжат, натрупват си нервози и ви ограничават”. Всички мрачно мълчаха, докато тишината  не беше разсечена от силен шум. Втората приятелка беше припаднала. Всички се втурнаха към нея и се засуетиха за  амоняк, валидол, въздух и вода, някоя я разтърси, друга – разкопча яката и, трета хукна да отваря прозорците, а някоя набираше телефона на бърза помощ.

„Събуди се, събуди се, - уговаряше втората четвъртата приятелка, паднала до нея на колене. – Това беше първоаприлска шега!” Втората отвори очи и залепи на четвъртата плесница. „Наистина ли е шега?” – уточни третата приятелка. Четвъртата приятелка изхлипа.”Простете ми – каза тя. Исках да видя реакцията ви”. Всички по ред изказаха на четвъртата какво мислят за нея, за чувството и на хумор и за първи април. И едва след като леко се поуспокоиха забелязаха, че домакинята вече не лежи   на дивана в позата на умиращ лебед.

„Аз разбрах всичко – каза домакинята, когато погледите се обърнаха към нея. – Като цяло не е толкова важно как ще постъпя с мъжа си, ще му простя или не, ще се смея или ще плача, главното е, че това се случи  и от плашещо съмнение, от шокиращ намек се превърна в обективна реалност. На мен не ми е нужно вече да фантазирам, че съм единствената привлекателна жена в света, не ми е нужно да се самозалъгвам, че между нас всичко е идеално и безпроблемно, мога вече да не се самоубеждавам, че съм особена и никога няма да ме настигне такава беда, аз вече не се страхувам да се усъмня в това и от раменете ми падна тежък товар. И това вече не е зле. Във всеки случай няма да припадна и няма да умра, ако изведнъж разбера  такава новина. Аз вече я научих. Сега остана просто да я преживея. Никой не може да ми даде съвет, защото никой не знае как именно аз ще  я изживея и какво ще почуствам в процеса на преживяванията си. Възможно е да почувствам разочарование, възможно е – желание да поправя всичко. Това ще покаже времето и това  зависи не само от мен, а и от него. А аз, за сега чувствам огромно удоволствие от факта, че се събудих от умопомрачението си...и, без съмнение -  СЪМ ЖИВА!”.