Google+ Followers

понеделник, 14 септември 2015 г.

Пепеляшка или приказка за женската фрустрация (чувството на неудовлетвореност)


Парадоксално е, че истерията при жените се среща от сексуална неудолетвореност, а едновременно с това секса и вниманието от мъжете може да бъде много. Връзката е по – скоро обратна. Ако жената получава мъжко внимание, тя по – скоро ще се държи като истеричка, отколкото ако въобще не го получава.  

Т.е. в думата ” недочукана” ( както казват за истеричките) се съдържа известна истина. Тя е в ключовото - ”недо”. Жената има секс, но сексуалният блокаж ( фрустрацията) и пречи  да се отвори на либидния поток защото сексуалното напрежение се натрупва и се излива в истерия. Получава се така, че уж възбуждат жената, но не я задоволяват както трябва. Този феномен споменава и Фройд, и Райх, и други, обаче какво да се прави с всичко това е малко написано. 

Днес ще разкажа приказката за Пепеляшка, която описва механизма за излизане  от непълна фрустрация ( пълна фрустрация е тогава когато изобщо не искаш да се сближиш с човек от другия пол, а непълната е когато много искаш да се сближиш с мъж, понякога дори – прекалено много, а удолетворение от това почти няма). 

Класическите приказки, както и митовете( легендите)  винаги описват някаква инициация, т.е. изхода от някаква архетипична криза или конфликт. 

И именно приказката за  Пепеляшка  описва изхода от непълната женска фрустрация. 

Но, нека първо да видим с какво женската фрустрация се отличава от мъжката. Защо мъжете толкова рядко изпадат в истерия ( случва се, но много по - рядко), а дисонанса между амбициите и реализацията им те  гасят с алкохол или някакъв екстрийм от типа на бой и война или просто го натъпкват по – дълбоко в себе си.  

Мъжката сексуална фрустация не изглежда като женската. Женската сексуална фрустрация почти винаги е свързана с преживяване на чувства като обида, унижение, отхвърляне. Мъжката фрустрация е свързана със страхове и чувство за вина. Това важно различие идва от това, че ролята на секса за мъжете и жените е различна. За мъжете секса е възможност „да вземе”, а за жените – „ да даде”. Разбираемо е, че ако си обиден, отхвърлен, „ да вземеш”  нищо няма да ти попречи, но „ да дадеш”  - доста ще ти попречи. Именно за това жените се намират в такава силна ембивалентност  от скритите си обиди и чувството за унижение ( заради това, че мъжа не ги цени достатъчно) и  това им пречи  да се отпуснат и отдадат на мъжа. Те все едно задържат част от себе си, не отдават всичко, за тях е прекалено унизително така лесно да се разтворят и да се отдадат всецяло на онзи, който не ги цени достатъчно. Колкото повече амбиции има една жена, толкова е по - склонна към такава фрустрация.  

Може да се каже, че жената охотно върви на контакт с любимия си мъж и дори на близост с него, давайки му шанс да и докаже любовта си, но ако не вижда доказателства фрустрира потока  и не получава пълноценна удолетвореност ( създава блокаж). Тя е” недочукана” защото не се отдава до край, отдава се наполовина и тогава не е важно колко време ще я „ чукат”. Надявам се, че с такива прости и груби думи успях да опиша този деликатен междуполов момент. 

Лечението на истеричките в древността се състояло в това  жената да бъде накарана да "отвори всички шлюзове”. За това директно е писал  Джакомо Казанова, който впрочем, се смятал за майстор по лечението на нервни женски заболявания, но лекувал без каквито и да е парни и водогрейни трикове и използвал традиционният метод. Тъй като на символично ниво сексуалното удолетворение на жената е точно асоциирано с образа” да дава” може да се каже, че непълната сексуална фрустрация е свързана с "защипване",   символична ”алчност” или отказ да се разкрие напълно на онзи който не е заслужил това. 

А  как рицарите  да заслужат благоволението на принцесата разказват приказките: като разсмеят  принцесата която не може да се смее, като  събудят мъртвата принцеса, като отгатнат  три гатанки, като победят  чудовището и т.н. С една дума рицарят трябва доста да се потруди  и едва тогава ще заслужи благоволението на принцесата.  

Получава се така, че мъж който иска  до себе си уравновесена жена, а не истеричка, трябва да следи  тя да не натрупва в себе си обиди и претенции иначе с нея той няма да има нормален секс, но истерии на равно място –  ще получи в изобилие. За съжаление понякога от мъжа нищо не зависи. Т.е. мъжът се държи нормално, не по – зле от другите, а жената постоянно се обижда и през цялото време усеща, че  той „не я заслужава” , но при това не си отива от него  давайки му „ шанс” да се поправи и я заслужи. Но мъжът е също човек и ако не му дават любов, а само”шансове” може да започне да се държи все по – лошо и по – лошо.И така двамата попадат в типичния  затворен кръг.

 При  почти всички психологически проблеми жената може да си помогне сама. А максимумът който може да направи партньорът и -  е да и окаже поддръжка. 

Как жената да излезе от затвореният кръг на фрустрацията се описва приказката за Пепеляшка.

 Напомням, че всяка приказка отразява символична картина: ВЪТРЕШНА, а не външна, т.е. това което става ВЪТРЕ В ЛИЧНОСТТА, а не това което се случва с нея във външния свят.  

И така: 

Пепеляшка живеела в света на враждебни  и съперничещи с нея жени ( злите и сестри),  садистичната родителска фигура (на злата мащеха)  и бащата ( фигурата на защитника) който я  предава от страх ( възможно и от недостатъчна мъжественост).   Пепеляшка се чувствала като мръсно грозно пате принудено да  извършва най - унизителната работа, докато наглите и сестри живеели празния си живот. Нейната мащеха (супер – егото, контрольора, цензурата, Кралицата ) през цялото време и се карала и я принуждавала да работи, унижавала я и дори понякога я биела. Пепеляшка се досещала, че само по себе си  е мило и възможно красиво момиче, но понеже ходела облечена в мръсни парцали   красотата и била скрита. 

Запознанството на Пепеляшка с принца (нейният Анимус - “Мъжката” страна от психиката и) се случва благодарение на феята , т.е.   фантастична ( измислена) персона  която и помага да  създаде видимост, че не е дрипла, а принцеса. Само кристалните пантофки били истински, а всичко останало – заблуди и лъжи, които трябвало да се разтопят и умрат в полунощ.За това Пепеляшка танцувала с принца на бала, а когато часовника започнал да бие, спешно напуснала тържеството. Тя се уплашила, че принца ще я види в  истинският и вид и ще се отдръпне от нея с отвращение.  

Обаче принцът, вече влюбен в прекрасната непозната, страстно фетиширал над кристалната пантофка, която Пепеляшка изхлузила и за това я намерил претърсвайки цялото кралство. Не го уплашили нито дрипите и, нито мръсния и бедняшки вид, а и обул обувката и я поканил да му стане съпруга. Така станало ясно, че каретата и роклята нямали голямо значение и принца бил влюбен в Пепеляшка, а не в антуража създаден от феята.   

Приказката описва, че жена, склонна към сексуална фрустация (свикнала да бяга по средата на бала без да си позволи да получи оргазъм) се страхува да се разтвори защото няма  доверие на мъжката ( вътрешна) фигура и очаква да бъде разочарована и отхвърлена. Ако мъжката (вътрешна) фигура би могла да и докаже любовта си, ако можеше да я събуди в кристалния ковчег, ако би могла да я намери докато играе в гората на „Сляпа баба”  или беше изтъркала сто цървула и сто тояги докато я търси в тъмната гора, то жената би могла да започне да се разкрива и да спре да бяга от” баловете”.

 Ако   разберете, че това трябва да направи не мъжът отвън, а  промените трябва да настъпят вътре в жената   (принца – е нейната вътрешна мъжка фигура, вътрешният образ на Мъжа в нея), то ще намерите изход.    

Изходът  е в получаването вътрешна увереност за това, че си достойна за любов и да престанеш да се съмняваш в себе си. Това ще означава, че Анимус е намерил   жената , обяснил и се е в любов, взаимното сливане се е случило и сега тя няма постоянно да изживява своята нищожност и ненужност в очите на любимите си мъже в реалния живот, да натрупва обиди и комплекси и  да иска безкрайно да и доказват, че заслужават доверието и. 

Защо Пепеляшка е била дрипла, а не принцеса?

 Защото фигурата на нейният(вътрешен) защитник (бащата) я е предал и е избрал злата жена (мащехата). То ест всичко започва с това, че жената, вместо вътрешна майка (мъдрия и любящ контрольор или – самооценката) получава някаква зла проклетница.  Ако тази зла жена я нямаше, нямаше да има нито дрипи, нито пепел, нито тормозещи сестри.  То ест  ситуацията може глобално да се оправи само като се смени мащехата на майка или да станеш на СЕБЕ СИ  добра и внимателна майка, точно толкова добра, колкото и феята. В такъв случай проблема на Пепеляшка кардинално ще бъде решен. Пепеляшка веднага ще се превърне в красавица, няма да има нужда да се крие от принцовете и да им пуска прах в очите, тя сама по себе си ще бъде достатъчно хубава ( преди всичко в собствените си очи, т.е. на нивото на собствената си самооценка което ще и даде устойчивост – в нейните „пантофки”).  

Вторият проблем на Пепеляшка е базовото недоверие към мъжете. Мисълта за това, че на мъжете жени не са нужни, че жената трябва да се преструва и да се старае да изглежда по – добре от всички за да получи и удържи интереса на мъжа – е неразбиране на мъжката природа. Принцът е влюбен в пантофката на Пепеляшка, в самият символ на женственост, готов е да се поклони на женствеността защото в това е същината на неговата мъжественост. Нямаше да съществува никаква мъжественост ако мъжете не се различаваха от жените и не ги признаваха за онези които трябва да защитават и обгрижват, онези които биха искали да завладеят ( да, в това има собственическо патриархално чувство, но и увлечението –  е очевидно). 

Ако жената се смята за ненужна и нищожна в очите на мъжете, то тя не е получила  женската си сексуална инициация и не разбира доколко силно ( понякога много силно)  в здравия мъж е  влечението му към всичко женско. В този случай тя ще си остане Пепеляшка. 

Символът на пантофката ( устойчивостта от собствената си самооценка) – е ключът към разбирането на това, че мъжът ако не е прекалено фрустриран търси жена, търси любов за да има утешение за сърцето  и вдъхновение за душата си. Но за да бъде добре разбран този ключ трябва да се имат пред вид куртуазните рицарски инициации за които намеква пантофката в тази френска приказка. Не случайно рицарският култ се е зародил именно в Прованс. 

Но за инициациите  ще поговорим някой друг път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар