Google+ Followers

вторник, 8 септември 2015 г.

Животът е кратък




Животът е кратък. И трябва да умееш. Да умееш да си тръгнеш от лош филм. Да захвърлиш лоша книга. Да си отидеш от лош човек. Те са много. Да изоставиш неспорящите дела. Дори от посредствеността да си отидеш. Времето е по – скъпо. По – добре - поспи. По – добре - хапни . По – добре се вгледай в: огъня, детето, жената,мъжа, водата.
Музиката стана враг на човека. Тя натрапчиво влиза в ушите . През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите сърбят под пломбите.

Спектакълът е по – малко нагъл, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Дърпат те. Спъват те. Харесва им.

 Компютърът е прилепващ, свети като привидение, приканва като ориенталски пазар. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш го, отново ровиш, намираш нещо, въртиш го в главата си и изхвърляш. Общи мисли. Общи думи.

Не! Животът е кратък.

И само книгата е деликатна. Сваляш я от лавицата. Прелистваш. Поставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в теб. ..Стои си на рафта , мълчи, чака кога ще я вземат топли ръце. И тя ще се разтвори.

Ако можеше и с хората да бъде така. Ние сме много. Не можеш всички да прелистиш. Дори един/а. Дори своя/та.

Дори себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар