Google+ Followers

вторник, 8 септември 2015 г.

От живота на боровинките



Боровинката Ели била нещастна защото незначително превъзхождала по размер измисления от самата нея естетичен идеал. В преживяване за собственото си несъвършенство минавали пълните с тъга дни от непродължителният и живот докато веднъж не я изял тригодишният Мирко който от всички варианти за избор винаги  предпочитал най - големия.

Боровинката Вили, искала да бъде консервирана. Тя вярвала, че ако изгуби кожата си, ще намери единството с другите боровинки, а благодатните консервиращи свойства на захарта ще и подарят вечен живот. Но въпреки цялата и неистова вяра, Вили била очаквана от друга участ. И когато зъбките на малкия Мирко почти я схрускали, през нея минала малката скандална мисъл, че сладкото, вероятно, също бива изядено.

Боровинката Тери, винаги мечтаела за пътешествия. Тя била независима и горда и съвсем не я удолетворявал колективния тур с няколко прехвърляния от храста до чинията. За това, когато се оказала в пухкавите пръстчета на малкия Мирко, бързо се изхлузила и се затъркаляла далеко - далеко в пукнатината между стената и хладилника и там, неочаквано за себе си се спряла. В тъмнина и прах, Тери прекарала остатъка от дните си  вярвайки, че съзнателно избрала самотата.Никой не я изял и тя просто изсъхнала и се разсипала на прах.

Боровинката Мими, не се отличавала с размери, религиозност или амбиции, но тригодишният Мирко я изял заедно с другите безименни боровинки които отдавна постигнали просветление и просто били невероятно вкусни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар