неделя, 27 септември 2015 г.

Дисбалансът на полето в отношенията между мъжа и жената





Положението на партньор в позицията  ПЛЮС (‘+’) и  положението на партньор в позицията МИНУС (‘-‘) се случва само в полето на близките отношения. Отделно един от друг тези обозначения нямат смисъл.

Много хора погрешно смятат, че дисбалансът в отношенията не е нещо чак толкова лошо, ако си в положението на партньор в позицията ‘+’. На някои мястото на ‘+’ в дисбаланса изглежда много по-изгодно и приятно, отколкото мястото в баланса. Т.е. с това, че да бъдеш в положение на партньор в позицията ‘-‘ е много лошо се съгласяват всички. Обаче с това, че да бъдеш ‘+’ е лошо, много хора не са съгласни.

В действителност, ролята на ‘+’ с нищо не е по-добра от тази на ‘-‘.

Чисто физически ‘+’–‘-‘ могат да бъдат представени като скачени съдове, единият от който се намира над другия. Това е горната позиция, т.е. - плюс. Да си представим, че енергията е течна субстанция и взаимодействието между  хората в близки отношения е обмяна на енергия. От горният съд по закона на земното притегляне  надолу ще постъпва много повече енергия, а от долу – нищо. Примерно така се усеща субективно дисбаланса вътре в отношенията. Каквото и да прави ‘-‘ (а той все се старае да прави), ‘+’ все едно усеща, че го  «доят», «пият  кръвта му», «поглъщат  енергията му», «влизат  в личното му пространство» и даже «задушават». А ‘-‘, обратно, усеща, че получава малко и търси възможност да даде и направи повече. Това е класическият дисбаланс в доста застаряла форма (при малък дисбаланс усещанията са  по-скоро протрити и оплетени).

Ако добре си представите тази схема, става ясно, защо на ‘-‘ е толкова трудно да се откъсне от ‘+’ и колкото  приятелите да му казват, че го използват и подтискат, той се чувства по точно противоположния начин, защото той се храни, той взема, той се наслаждава от близостта на ‘+’, той не е съвсем доволен от отношението на ‘+’ към него, но загубата на ‘+’ за ‘-‘ е нещо още по-лошо.

Но какво се случва в реалността? Обективно всичко е на обратно. ‘-‘ постоянно се вдава в отношенията, а ‘+’– не. ‘-‘ се влага практически: той се грижи или ухажва плюса, той се възхищава от ‘+’, притичва при първо повикване, харчи време, сили, пари за всякакви нужди на ‘+’. Окръжаващите виждат именно тези вложения. Но те не виждат енергийната картина, защото се намират извън полето на тези скачени съдове. В резултат на това съвсем не им е ясно какъв смисъл има ‘-‘ така да се вдава в подобни отношения.

Тези, които са чели книги по квантова психология, вероятно разбират, че пространството на Д-на двойката (двойка свързана в дисбаланс) се отличава от пространството на страничните наблюдатели, защото там процесите протичат по друг начин. Отстрани такава двойка са два еднакви човека, единият от които се старае повече, харчи повече реална енергия и дори пари, за да остане в отношенията си с втория. В пространството на дисбаланса броенето е друго тъй като „ скачените съдове” са разположени в това пространство не на равно, а в положение малко по-високо един от друг. По силата на това горният не може да получи енергия, а долният – получава. Ако наложим едното пространство върху другото ще се получи, че в реалния живот има огромна инфлация и девалвация. Всеки квант от енергията на ‘+’ струва в десет-двадесет-сто пъти повече от кванта на енергията на ‘-‘.

За страничните наблюдатели тези хора са примерно еднакви, понякога ‘-‘ дори е по-ценен за това дори се възмущават от  подобно „ограбване.” Обаче,  вътре в системата на дисбаланса тези хора не са равни, защото ситуацията устройва минуса и той е готов да купува близостта на ‘+’ на всяка цена, защото тази близост за него е много важна. Цената на бутилка вода в града се отличава от цената на водата в пустинята, нали? Така и за ‘-‘ вниманието на ‘+’ е като вода в пустинята. Може да не е достатъчна, може жаждата да е мъчителна, може цената да е потискаща, но мисъл за отказ дори  не възниква.

‘-‘ не прави това нарочно, той просто мрънка и се оплаква, старае се да разкаже за състоянието си, за страданията си за да не си помисли ‘+’, че ‘-‘ е ревнива и властна твар. От тук започват упреците на ‘-‘ от серията  "държиш се лошо с мен, малко внимание ми даваш, аз не съм важен/а за теб" и т.н. Но като се почувства  отритнат  ‘-‘ идва на себе  си и  почва да моли за извинение. За това на много ‘+’ им идва мисълта, че когато периодично  се отстранят  и ограничат от ‘-‘, тогава отношенията стават долу-горе поносими, а ако позволят да им  „седне на главата”, то минуса просто ще ги изяде.

Да, ще ги изяде, защото дисбалансът е много изкривена система и силният минус наистина се гърчи в агонията на отказа. Но да го подритват и изпращат по дяволите  не е изход, защото ‘-‘ от това само се увеличава и, когато се случи ново сближаване, упреците от негова страна ще бъдат още по-силни.

Какво все пак усеща ‘+’?

От страни изглежда, че живота на ‘+’ върви по мед и масло и за това някои мислят, че да бъдеш ‘+’в отношенията е хубаво. Понякога дори хора, които са били ‘+’ в отношенията си продължават да мислят така. Струва им се, че ги е дразнела не самата им позиция на ‘+’, а  поведението  на ‘-‘ или самата личност на ‘-‘ и да бъдеш ‘+’ е много хубаво, ако ‘-‘ се държи правилно и неговата личност  е приятна. Уви, ‘-‘ в субективното пространство на ‘+’ винаги се държи неправилно, а личността му е винаги неприятна, ако е ‘-‘. Ако ‘-‘ е все още малък, личността може да бъде частично приятна, както и поведението, но колкото е по-голям ‘-‘, толкова по-неприятни са чертите и постъпките. Силният ‘+’ почти постоянно е раздразнен, понякога яростта се сменя с чувство за вина, на смяна на което идва още по-голямо раздразнение (защото този ‘-‘ го е накарал да почувства вина). Ако ‘+’ е склонен да анализира, той може да наблюдава освен субективната картина също така  и обективната, т.е. да види, че в действителност ‘-‘ се старае от всички сили и влага много от себе си. Но всичките му инвестиции  «не могат да нахранят един кон », а само се стоварват като тежък товар върху плещите на ‘+’.

Представете си, че всеки ден имате доставка в къщи от кошница продукти в която всички млечни продукти са вкиснали, а зеленчуците и плодовете – изгнили.  Вие оставате морално длъжни за доставката, въпреки, че този който ви я изпраща  казва, че това е подарък, вие все пак  не можете да ползвате тези продукти защото най-малко ще се отровите. Но да се докаже този факт на практика е невъзможно, защото срокът на годност на продуктите е нормален. И всички окръжаващи клатят глава и ви обвиняват в закостенялост и лъжа, когато се опитате да обясните ситуацията. Примерно така се усеща в отношенията си с ‘-‘ силният ‘+’. Той не може да вземе нищо от подобни отношения освен чувството за вина и депресия. Поради дългия си престой в позицията на плюс  човек може да започне да изпитва   разочарование във всички сфери на живота (това не значи, че трябва да се страхуваме от дисбаланса, малкия дисбаланс в една връзка е практически норма). Но е необходимо да се търси баланс, а не позицията на ‘+’, защото именно в баланс отношенията дават стимул и енергия за двамата.

Колкото е по- голяма разликата между обективната и субективната значимост на двамата, толкова по-сложна става ситуацията за ‘+’ и ‘-‘.

Обективната  значимост са социални   параметри, според които околните оценяват непознатите хора.  Близките си хора ние оценяваме по-субективно (според това какво място заемат в полето ни, колко енергия ни дават т.е.  доколко ги обичаме и доколко са ценни за нас), а далечните  по-обективно. Дали е красив даден човек, успешен ли е, образован ли е, позитивен ли е, полезен ли е на другите хора и доколко – това са обективните критерии за оценка. Обикновено хората встъпват в отношения когато тяхната обективна значимост е примерно  еднаква, единият е в нещо е по-добър, а другия в нещо друго. Ако обективната значимост на хората много силно се различава, или се различава контекста на оценката (критерия на  значимост), то те като правило, запазват дистанция по силата на определената стратификация. Въпреки това, понякога се случва, че хора с много различна обективна значимост (или много различен контекст на оценка, например беден учен и глеймърна моделка, то той може да не се котира в нейната референтна група, а тя – в неговата), се  събират като  двойка. Ако в такава двойка се появи дисбаланс и ОЗ (обективната значимост в своята референтна група) на ‘-‘ е много по-голяма от неговата СЗ (субективна значимост) това за двамата може да бъде по-лошо.

Защо е така?

Работата е в това, че силата на дисбаланса за ‘+’ зависи и от дистанцията. Колкото контакта е по-близък,  толкова дисбаланса е по-силен. Т.е. в близост ‘+’ може да ненавижда ‘-‘, а когато се върне към себе си и си отдъхне, започва да съжалява и да недоумява. При висок ОЗ ефекта е още по-силен. Когато ‘+’ се дистанцира гледа на ‘-‘ с понижен градус на дисбаланса, т. е. неговият ‘+’ намалява и минусът му се струва по-привлекателен. Той мисли, че не е бил прав, че не си заслужава да се разделят, а трябва просто да научи минуса  «правилно да се държи ». Колкото е по-висока ОЗ на минуса, толкова дълго това може да продължава. ‘+’ може сто пъти да решава да се разделят и дори се разделя, но после отново започва отношенията. Той може да се обърка и да не може  сам да се  разбере какво иска в действителност и защо не може да определи позицията си. А да   определи позицията е сложно, защото той се намира в две различни полета: близостта го прави ‘+’, а дистанцията го връща по близо към баланса.

Единствената мярка е изравняването на позициите с партньора. Това се постига с увеличаването на СЗ на ‘-‘. По принцип увеличаването на ОЗ също добре помага.

За минусът ситуацията се развива по друг начин, в дистанция неговият ‘-‘ отначало расте защото започва агония от раздялата. За това ‘-‘, когато ‘+’ се е отстранил, си признава   «грешките» и си обещава   «да стане по-добър». Ако все пак на минуса се удаде да стъпи на краката си и да възстанови енергийния си баланс, тогава го очаква нов капан. На него му се струва, че е укрепнал и сега може да общува с плюса не от жалкото състояние на лепка и мрънкало, а като нормален човек и интересна личност. Той взема реванш и най-често отново се подхлъзва в положението на ‘-‘. За изключение на случаите когато действително му се е отдало за времето на дистанциране да "напомпи" ресурсите си и да укрепне. В този случай той има шанс да „пренапише“ отношенията си  с ‘+’.

По принцип на ‘-‘ винаги му остава такъв шанс. Просто никога не трябва да се бърза. Като правило щом бившият ‘-‘ израсне като личност, ‘+’ започва да търси с него контакт. Какво движи ‘+’, любопитство, чувство за вина, желание да пренапише историята, е отделна тема. Но главното е, че почти винаги търси срещи и чувства промените станали с бившия ‘-‘ буквално на разстояние.

А тайнствен механизъм, когато бившия ‘+’ чувства на разстояние, че ‘-‘ се е променил, все пак има, макар и да не е особено тайнствен.

Всичко зависи доколко за ‘+’ отношенията са приключени. Ако ‘+’ е приключил отношенията си екологично и е затворил гещалта, то той няма да дотича при ‘-‘, когато ‘-‘ се е възстановил. А ако не е  – най-вероятно ще дотича обратно.

По-подробно за "Тайната на Завръщането", четете в следващите постове.


"Аз си гледам моята работа, а ти твоята.
 Аз дойдох на този свят, не за да живея според твоите очаквания,
 а ти не за да живееш според моите.
 Аз съм си аз, а ти си ти.
 Ако случайно се намерим, това е прекрасно, ако ли не – какво да се прави".

Гещалт молитвата на Фриц Пърлс

Колкото по-често човек си повтаря тази молитва, осъзнавайки всяка дума, толкова по-благотворно тя му влияе. Все едно, че затваряме в психическото си поле люка, през който могат да проникнат в него семената на деструктивния гещалт.

А за да не „изтичат” не е нужно да бъдем в близките си  отношения в позиция отгоре. Иначе няма да ги удържим, защото те все едно „ще изтекат”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар