Google+ Followers

вторник, 29 септември 2015 г.

Любов и храна



    На въпросът как да се запази балансът в отношенията между мъжа и жената, кога  е необходимо границите им да се слеят, или когато е необходимо, да се разделят, отговорът е почти същият както на въпроса - как да се поддържа нормално тегло.

Вторият въпрос е може би е по-актуален и сложен, отколкото първия, нали?

Аз ще се опитам да отговоря и на двата въпроса наведнъж. Така единият  отговор би бил илюстрация на втория.

За да бъде теглото нормално е важно да се храним правилно. Всеки го знае. Но дали правилно го разбираме?

Например, много хора не осъзнават, че наднорменото тегло се получава не от прекомерно хранене, а от недостатъчно. Не вярвате ли? Разбира се, в момента, когато ядете недостатъчно, не натрупвате мазнини, но нарушавате всички системи в организма които са отговорни включително и за баланса на теглото и най-важното (!), губите  мускулна тъкан  която   отговаря за мониторинга на мазнините, което като следствие се изразява в увеличаване на теглото.

Приблизително същото нещо се случва в една връзка. Сливането там, където не е необходимо (от което следва амбивалентната любов-омраза), възниква не от излишък на интимност, а от нейната недостатъчност, особено от рязкото дистанциране. Звучи парадоксално,нали? Но е така, само на пръв поглед.

Амбивалентността, т.е. смяната на любовта с омраза, е свързана с промяната на състоянието на съзнанието. Сутринта човека до теб може да ти е най-добър приятел, вечерта може да е най-лошият ти враг, а на следващия ден се превръща в този, който ти е важно да запазиш до себе си на всяка цена независимо от факта, че е звяр. Възможно ли е хората в адекватно състояние, да са  способни толкова много да променят оценката си за това какво се случва? Вероятно, подобно състояние е познато на почти всеки, който е бил в една връзка, особено, интимна. Обяснението за тази лудост – е химията на тялото, което се опитва да компенсира по някакъв начин  противоречието между желанието на човек да подобри позицията си в една връзка и едновременно с това да съхрани до себе си партньора. Подскоците на  емоциите, са  свързани с факта, че умът се опитва да реши невъзможна задача - да накара другия да се държи по различен начин. За да реши този проблем, психиката  мотивира човека, ту да отблъсква партньора си, ту да го привлече и запази.
 
Такава неадекватна химия, аберация и налудничави постъпки, струват скъпо на здравият организъм. Самият организъм не би искал да прибягва до тези емоционални промени, ако можеше да се справя с проблема по различен начин. Но в подобни случаи не е възможно да се справи, за това от време на време в мозъка светва сигнал СТРЕС и психиката изпуска неадекватни дози хормони.

Сигналът"стрес" светва, когато човек е изчерпал запасите си  от търпение и тялото произвежда норепинефрин ("бори  се") и човекът изпада в ярост (мъжете и жените по-различен начин набират обороти под действието на норепинефрина, жените го изхвърлят на порции – т.е., мърморят  обвиняват  и мъжете им страдат, но страдат  докато се взривят и тези функции са свързани с половите роли, защото мъжът трябва да бъде сдържан и да решава проблемите сам, а жената може да бъде несдържана и да свързва проблемите си с мъжа) и след това, когато яростта стига определен праг, отново светва сигнала "стрес", защото има опасност от загуба на връзката и тогава  психиката освобождава серотонин ("успокой се и се отпусни") за да може човека да осъзнае, че всичко го устройва и неизвестно защо се е държал като идиот.

Емоционалните подскоци могат да бъдат толкова силни, че страничните наблюдатели не разбират как може, бидейки в здрав  ум да се държиш толкова непоследователно: ту да се караш, ту да целуваш. Но химията (дори вътрешната) може да направи с един човек какво ли не. Със същите недоумяващи наблюдатели тя е способна да направи същото,нека  само да и паднат.

Нека да сравним това с булимията и компулсивното преяждане. Почти в 100% от случаите това е следствие от изтощителни диети и недостатъчен хранителен режим. В следствие на такива режими, организма изпитва стрес с такава сила, че започва да сигнализира за "авария". Срочно му е нужна глюкоза, колкото се може повече захар, а после и мазнини, за да се запаси. Човек си мисли, че организма му  за да предостави на мозъка глюкоза (а мозъка се храни само с  глюкоза, иначе загива) ще разгражда мазнините в тялото. Но не. Това се случва при бавно и постепенно адаптиране към калорийният дефицит, а при бърз, организма изпада в стрес и не може нищо да разгражда защото няма енергия за това. Така в състояние на афект човек изяжда няколко шоколада наведнъж. А след този срив, човек продължава да яде и яде, докато след време не се отврати от себе си и отново мине на изнурителна диета.

В някои случаи, самоомразата може да бъде толкова голяма и така да се увеличи по време на сривовете , че тялото губещо мускулна тъкан става безобразно и безформено и човек може да се разболее от анорексия  т.е. придобива  сериозно недоверие към храната.


Същото нещо може да се случи и в любовните отношения. Измъчен от спадовете и подемите в отношенията, човек може да възненавиди и партньора си и самата идея за любовта и жестоко да се  фрустрира. Ако може да се опре на други ресурси, животът му може да не пострада  силно, но ако другите ресурси са малко, постепенно може да стигне до депресия. Светът за него се превръща в скучна, отвратителна картина от която се опитва да се изчисти, така  както анорексиците се опитват да се избавят от мазнините които в един момент са станали  вече въображаеми.

Сложността на анорексията се състои в това, че колкото по-малка е  мускулната маса на тялото, толкова повече мозъка гладува и толкова повече страда психиката, т.е. обикновеният  човек, когато е силно  притиснат от волята си, в един момент се превръща в психично болен под натиска и силата на  органичните промени.

Но, да се върнем към нормалните телосложения заради които хората се нараняват. Хубавото тяло, т.е. тяло с красиви форми и умерени мазнини е най лесно да имаш, когато никога не гладуваш, нито от гледна точка на калориите, нито от гледна точка на хранителни вещества. Излишните килограми не вредят на фигурата толкова, колкото гладуването и нездравословните диети. Ако човекът е натрупал излишно тегло, а след това бавно го намали, без да изтощава организма си, то ще може да върне назад хубавото си тяло. Ако човек сваля бързо килограми, изтощавайки себе си, то ще изгуби хубавото си тяло за дълго или завинаги, т.е. ще трябва доста да се потруди за да върне нормалните си форми, тъй като набирането на мускулна маса отново е сложно, а без мускулна маса ще напълнява дори и при обикновен режим на хранене.

Затлъстелите хора запазват под слоя мазнини мускулна тъкан, и дори малко я натрупват. Поради това, тялото съхранява всички форми, просто отгоре има излишни мазнини. Достатъчно е, човек да започне да се храни нормално  и мазнините постепенно започват да изчезват бавно, но сигурно.  Ако към това се добавят и физически упражнения, това се случва по-бързо и резултатът ще бъде по-добър.

Какво се случва, когато жената се опитва да получи резултати бързо и започва да гладува? Организма й първо се отървава от гръдните и седалищните мускули, запазвайки мазнините по бедрата и корема. По време на гладуване или недостатъчно хранене организма не цени мускулите, но мазнините складира, особено тлъстините върху бедрата, защото  се плаши от гладната стачка. Гладуващата жена се радва на бърза загуба на тегло, без да обръща внимание на това, че задните и части стават плоски, мускулите на бедрата увисват, но след известно време тя не издържа на лимитираното хранене и отново започва да яде. Тя яде сладки и тестени изделия, защото изплашения организъм се запасява с глюкоза.

След циклите на глад/булимия, освен възможните проблеми със здравето, жената получава много по-пълно и отпуснато тяло, тъй като е изгорила успешно мускулната маса и на този етап дори от обикновен режим на хранене мазнините се натрупват много повече. Освен това, сега нейните мазнини не задържат нищо, защото нямат мускулна основа и за това гънките с мазнини увисват, а седалищните мускули и бедрата се обезформят.
 
Колкото са повече циклите от глад / булимия, толкова по-силно и безобразно е затлъстяването. В един момент обмяната на веществата до такава степен се нарушава, че жената започва да пълнее от най-обикновена храна. Но ужасът е в това, че сега тя не обича обикновената храна и обича все повече сладко и тестяно. В действителност, тялото й се нуждае само от сладки и нишестени храни, защото панкреаса е в адикция към захарта поради тормоза който си е причинила. Белтъчините също не са нужни за тялото, при това не защото то е „отровено” от протеинови диети без въглехидрати, а защото за разграждането на белтъчините са необходими много други вещества.

Най- доброто което една жена може да направи за себе си когато иска да има нормално тегло е да забрави за жестоките диети, да не се отказва от въглехидрати и мазнини, да балансира храненето си, да се въоръжи с търпение и да отслабва само бавно и никога бързо, да адаптира метаболизма си под постепенната промяна на режима си и никога да не слиза под нормата от калориите си (а това винаги е повече от 1500 кк)

 Колкото по отчаян е периода на фрустрацията (полугладната диета), толкова по-безумен е периода на адикция (компулсивното преяждане ).

Да видим как същото влияе на отношенията.

Но първо, малко помощ от психофизиологията, която е много проста (!) За по-голяма яснота.

Допаминът - "  хормонът на удоволствието", е основният агент на възнаграждението. Той се отделя не след удоволствие, а по време на неговото очакване както е доказал, например, Шулц. Това е много важно, защото помага да разберем какво е разочарованието. Ако приемем, че разочарованието е недополучаване на нещо прекрасно, в човека се създава чувството, че просто е останал с това което е имал. В действителност, той е сринат, чувства скръб, защото неговото ниво на допамин рязко пада. Той се чувства така сякаш са му отнели нещо.

Допаминът е антагонист на серотонина (подема на допамина от предвкушаването на удоволствието е свързан с падането на серотонина) т.е. допамина се вдига, а серотонина в същото време пада под нормата. Серотонинът е също " хормон на удоволствието", но ако допамина е "драйв ", то  серотонина е  „задоволство".  Когато допамина се вдига и серотонина падне, човек се чувства неспокойно, има натрапчиви желания и проявява търсеща активност. С това е свързана яркостта на илюзиите при любовното очарование и стремежа към строежа на въздушни замъци.
 

Когато от разочарованието допамина падне, серотонина не се вдига,т.е. в обратна посока антагонизма не действа. Ниският серотонин усилва в човека усещането за бездна, добавяйки към чувството за „пропадане” и безсилие, тревога, безпокойство, а от там, страстно желание да намери изход с помощта на илюзии.

Описаната схема означава, че по същество, колкото е по-силно разочарованието от реалността, толкова повече човек се стреми към очарованието на илюзиите, колкото е по-голяма обидата, толкова по-силно е желанието за близост за да може серотонина или допамина по-бързо да се вдигнат. Но колкото повече са илюзиите, толкова повече реалността разочарова, защото в илюзиите на реалността почти никой не обръща  внимание.

За сравнение: Колкото по-силно е изтощаването на мускулната маса, толкова по-голямо е натрупване на мастна маса. Както мускулната маса е печка за изгаряне на излишните мазнини и опора за хармоничното им разпределяне без издутини и гънки по тялото, така реалните канали на близостта (мускулите на отношенията) пречат на създаването на излишни  илюзии.

В какво е аналогията между мазнините и илюзиите?  Както телесната мазнина има функцията на депо за черен ден и е готова, ако се наложи на организма да гладува за известно време за да снабдява мозъка с глюкоза, така и илюзиите в неголямо количество предпазват от излишен стрес и към тях може да се прибягва ако стреса е дошъл неочаквано. Но илюзиите са хубаво нещо само когато в неплътен слой хармонично се разпределят върху плътни и добре развити мускули и именно тогава те придават на живота, онова, което оформя  мастната тъкан,а именно, красота, хармония, мекота, гъвкавост. С една дума, илюзиите са хубави само когато са малко и когато увенчават със себе си реалната любов.

Ако  има много натрупани илюзии, точно като излишна мастна тъкан, от тях трябва да се избавяме постепенно за да не си изгубим мускулите (реалните връзки). Също така, не може да гладуваме, т.е. не е възможно  да се избавим от илюзии с помощта на обезценяване и ненавист, не може да култивираме в себе си вражда. Това би ни довело или до анорексия (пълен дефолт и фрустрация на ресурса на любовта за дълго) или, което е по-вероятно, към компулсивно преяждане (булимия), т.е. периода на ненавист ще се смени с периоди на още по-бурно идеализиране и жажда за сливане.

Колкото повече мускули има в отношенията, толкова по-малко е онзи стрес, който отначало предизвиква гняв и ненавист, а после внезапно възниква чувство за любов и разкаяние. Любовта и разкаянието покриват отношенията с плътен слой илюзии, както мазнините покриват  тялото след гладна диета и от тези илюзии отношенията се влошават още повече.

Както и в тялото мускулите се увеличават от самосебе си, така и отношенията правилно се подхранват ( когато правим един за друг полезни и приятни неща), когато се движим заедно (в рамките на обикновения живот)  и  главното, когато не гладуваме (не вдигаме скандали, няма грубо дистанциране, не прекъсваме отношенията). Разбира се, ако искаме да имаме много мощни мускули, ще трябва доста да се потрудим, но нормални, средни мускули ще имаме и така ако се храним правилно и не гладуваме. След всяко ново гладуване  възстановяването на мускулите е все по-сложно, а да натрупаш илюзии все по-просто. И колкото повече илюзиите набъбват, толкова по-отвратително ще бъде прозрението когато изведнъж се окаже, че вместо желаното тяло на отношенията от огледалото гледа безформена маса



Няма коментари:

Публикуване на коментар